Процесът в Лайпциг, на който българинът Георги Димитров удържа победа над нацитата пред очите на света, е само етап за Хитлер. Всяко зло – за добро, казва си той и като чисто нов канцлер на коалиционно правителство иска и получава извънредни пълномощия за борба срещу „задаващия се червен терор”, както и за управление на икономическата и политическата катастрофа в страната на стария президент. Година по-късно Адолф свиква референдум и 90% от немците гласуват за сливане на постовете канцлер и държавен глава и за заемането им от Хитлер с титлата Фюрер или Водач на български. Така съвсем демократично Германия гласува за еднолична власт. Диктатурата е начената с най-добри намерения и никой не подозира докъде ще доведе...

„Колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще й повярват”, е формулата за успеха на Хитлер. „Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина”, допълва го най-важният човек на режима – неговия пиар Гьобелс, чиито роднини в този момент са най-богатите хора в Германия, вероятно по случайност.
Докато стяга икономиката и създава работни места във военната промишленост, обхванат от фиксидеята да натрие носовете хем на победилите страната през първата световна война, хем на онези, които не са го сметнали за достоен дори за подофицер в нейната армия. Сега всичко и всички са в ръцете на потискания половин век несретник. Той започва управлението си с ареста на 4000 души, начело с големия му съперник в политиката – комунистическия лидер Телман, който няма да пусне 11 г. от затвора, макар и без присъда, до убйството му в нацистки концлагер през 1944 г. После забранява всички партии – включително коалиционните си партньори. Всички другомислещи просто са ликвидирани, а пожелалите сътрудничество с режима са унижавани, независимо дали са аристократи, милионери или обикновени работници.
Не пожалва дори смятания за негов първи любовник Рьом

Предводителят на СА, на чийто щик Хитлер влиза в политиката и в парламента и е плътно до него, във всеки смисъл, още преди Бирения пуч и до върха, става жертва на Нощта на дългите ножове на 30 юни 1934 г., заедно с още 150 шефове на паравоенното формирование. Ернст Рьом е безжалостно убит. Такава е съдбата и на хвърлилите в затвора навремето Хитлер – от тогавашния премиер до съдии и полицаи. Не само гейове, комунисти и политици, но също евреи, на които има зъб от 2 десетилетия и това го вкарва в политиката, цигани, даже свещеници са жертви на режима – на пожалените животът е почернен в концентрационни лагери. Челен опит, който ще последват и другите лидери на епохата – и Сталин, и даже Рузвелт в САЩ. На световната сцена Хитлер изобщо не се притеснява да се изкаже срещу денонсиране на мирните споразумения след Първата световна война – сформира не просто армия, което е категорично забранено на Германия, но събира 550 000 войници, трескаво започва да произвеежда самолети, танкове и оръжия, което също не е позволено на страната му. Вместо да го презрат, държавните глави го приемат. Първи го прави Папата, който сключва Конкордат с Хитлер. После той демонстративно сключва „вечен мир” със съседна Полша (петилетка по-късно именно нея ще нападне, за да даде старт на Втората световна война). Но

първата страна, която напада е родината му Австрия

Унизен в младостта си в бедняшките й приюти, той иска да се върне във Виена като император. Това става през 1934 г., но изненадващо италианският диктатор Мусолини изпраща войници в защита на съседите си. Хитлер отстъпва временно. Започва преговори с Дучето за Съюз, който е сключен на 25 октомври 1936 г., последван от подобен с Япония, която го търси за обща борба срещу Съветския съюз. Което няма да попречи на Хитлер да подпише договор за ненападение с Москва, на която „подарява” Прибалтийските републики, където днес са много горди и парадират с нацистки униформи, а също Западна Украйна, където също в момента твърдят, че са били пъви приятели на Райха по демократични причини. Пакт, който ще наруши и ще стартира битка, която го убива, но повече по темата – в утрешния епизод.

През 1937 г. Хитлер не смята за нужно да харчи пари за избори, а просто си подновява мандата с още 4 г. извънредни пълномощия. На 5 ноември същата година пред военните Хитлер обявява, че смята „да разшири жизненото пространство на Германия”. Европа обаче не реагира на тази заплаха за война. Първата жертва е Австрия. От втори опит успява да я включи във владенията си на 13 март 1938 г. Хитлер споделя: „Това е най-гордият час в живота ми.“
Той продължава по стъпките за възстановяване на империята на Хабсбургите като завзема Чехословакия - създадената само 22 години по-рано от руините на няколо области на бившата Австро-Унгария. Въпреки че тя има договори за защита и със Запада, и с Москва, те се правят на слепи и глухи. Париж и Лондон просто, за всеки случай, подписват договор, с който си гарантират взаимна защита при евентуално нападение от страна на Хитлер. Той вече се е почувтвал император на немскоезичните и мечтае да стане властелин на държава, която заема цялата Римска империя, без Италия, където на власт е приятелят му Мусолини.
Хитлер се обръща към Полша с настояване да върне крайбрежието си с център Гданск и куп други територии, най-богатите си, на Германия. Докато местните го „мотаят”, той сключва цитирания вече договор за ненападение със СССР, на който обещава принадлежалата някога на Руската империя по-голяма Източна Полша. Сталин си прави сметката, че по този начин ще отблъсне от границите на СССР Хитлер, когото смята, че западняците тикат на Изток и затова не му пречат. Въпреки вече събудилия се Лондон, който изведнъж заплашва, че ще защити Полша, Хитлер прегазва голямата славянска държава на 1 септември 1939 г.

Англия няма друг избор, освен да обяви война

на Германия, което пък е добре дошло за Япония, която обявява война на британците и това й дава повод да завземе повечето им колонии в Тихия и Индийския океан. След като е взел Полша, Хитлер обръща курса на Запад, премазва Белгия и Холандия и бързо се справя с надуващата се Франция, с което смята, че завинаги е натрил носа на победителите в Първата световна война. Когато започва бомбардировки над Лондон, където от страх са назначили нов премиер в лицето на политически ветеран с множество провали, включително в Първата световна война, Адолф се чувства господар на света.

Също като Великия диктатор от филма на Чаплин, който си подхвърля планетата Земя като надуваема топка, той смята, че няма какво да го спре. Затова и предприема крачката, която би го направила по-велик от единствения недостигнат от него водач – Наполеон, който се е провалил в Русия. Крачката се оказва грешка, също като тази на Наполеон. Запаленият по гадания Хитлер или е бил излъган, или е бил подведен от ясновидците си, на които се е доверявал за всяко свое действие. Както винаги всичко е изчислено нумерологично. Напада СССР на 22 юни 1941 г. с идеята, че ще го прегази за 2 седмици в т.нар. Блиц криг или Светкавична война.