В цял свят е прието да се смята, че големият герой и пълководец във Втората световна война е руският Маршал Жуков . Именно той води парада на победата и в Москва, но и този на всички съюзници в Берлин. Дали легендата му обаче не се дължи в най-голяма степен на неговите автобиографични спомени, които продават милион копия само с първите си три тиража, отпечатани за 5 години? Ще се отговорим в последния вестникарски сериал то нашата поредица за войната.

След като превзема Берлин в началото на май 1945 г. и развява червеното знаме над Райстага, маршал Жуков е преназначен – вече не е командващ Първи беларуски фронт, а шеф на Групата съветски окупационни войски в Германия (останала там 45 г. до обединението на страната след рухването на Берлинската стена). Маршалът оглавява и военната администрация, членува в Контролния съвет по управлението на Германия, заедно с английски и американски представител. Това е страхотна позиция. Защото в Берлин са заварени истински съкровища – съдете сами, след като това е стартът в бизнеса на бъдещия милиардер Максуел – беден емигрант, за една нощ събудил се милионер, покрай поста си на редактор на вестника на английските окупационни войски (сиреч стои няколко нива под триумвирата, който оглавява най-мощната европейска държава). Герой - не герой

Жуков здраво се облажва от съкровищата на нацитата, но е изловен

Сталин го привиква в Москва през март 1946 година. Официално причината е назначаването му за главнокомандващ сухопътните войски на Червената армия и заместник-министър на въоръжените сили на СССР. Истината е, че тайните служби имат нужда от малко време, за да довършат разследването си на присвояванията на пълководеца и се нуждаят от неговото отстъствие от Берлин, което неимоверно улеснява работата им. През юни 1946 г. Жуков е обвнинен в незаконни кражби на трофеи, като за повод са използвани данни, дадени от арестувания по „делото на авиаторите” главен маршал на авиацията Новиков. На „другарския съд” другите маршаи обаче застават зад Жуков. Така работата опира до Политбюро, откъдето той се сдобива с обвинение в „бонапартизъм”. След като се запазнава с материалите по заведеното му „трофейно дело”, самият пълководец е принуден да напише не само признание, но и да проси милост заради „увлечението си по събиране на вехтории”, както се вижда от специална и собственоръчно написана от него бележка.

Антикварни мебели, безценни картини, диаманти и дизайнерски дрехи

се оказват цапцарапнати лично от маршала в полза на двете му жени – официалната и „фронтовата”, които са майки на децата му. На 9 юни 1946 г., малко повече от година след най-големия си триумф, Жуков е снет от висшите си длъжности, но не е съден, а е запратен за шеф на Одеския военен окръг. По време на пребиваването си там, маршалът, провинил се в кражби, погва .... крадците и мошениците и прочиства града от дребни мафиоти, каквито винаги са виреели там. Понеже местната преса го величае за заслугите, Политбюро приема специално решение, публикувано вече официално във всички вестници, за да разкрие на народа тъмната страна на героя, която дотогава е пазена в тайна от обществото. А самият маршал е запратен в Уралския военен окръг. Изненадващо за мнозина, през 1952 г. го връщат в ЦК на партията. Смята се, че за него се е сетил Берия, който е напълно наясно с развиващата се физическа и психическа болест ан Сталин и се готви да го наследи. Понеже шефът на КГБ е непопулярен, той разчита на съюзник като Жуков, който продължава да бъде на почит заради победите си във войната. Смята се, че именно Берия му осигурява връщането и в министерството на отбраната и то с една стъпка по-високо – вече като първи заместник-министър. Освен очевиден подкуп, това е и ход на шпионина, който отлично знае, че при смъртта на Сталин срещу него ще играят в дует военният министър Булганин и партийният секретар Хрушчов. Той обаче подценява противниците си. Те пускат слуха, че босът на КГБ ще арестува всички свои колеги от Политбюро на премиерата на операта „Декабристи”. Страхът се оказва обединяващ и партийните велможи намразват Берия. Те застават зад Хрушчов и Булганин след смъртта на Сталин. Така се стига до драматичното заседание на 26 юни 1953 г., когато Берия е арестуван и е пратен там, където той е пращал противниците на Сталин и собствената си персона – мазетата за мъчения на КГБ, където неговите собствени кадри го въртят на шиш и откъдето не излиза никога.

Маршалът предава шпионина, но после му се връща тъпкано

Политиците, които смята за мижитурки му поднасят като приз Министерството на отбраната, тъй като предшественикът му за награда получава премиерското кресло. Те забравят, но не забравят за огромния му провал, когато при учения за използване на атомно оръжие не по-малко от 45 000 войници и всички местни жители около Тоцкия полигон за жестоко облъчени от радиация.
Американските приятели обаче им поднасят на тепсия главата на военния герой. Проворикано е антикомунистическо въстание в Унгария, а политиците възлагат на Жуков да потуши 2-седмичния бунт. И да успее, и да се провали, сигурно е, че ще бъде намразен. Така и се случва. За смазването на бунта му дават орден, но година по-късно на 29 октомври 1957 г.