Хайде да направим конкурс за най-любим цар - така колегата Диляна Ценова събра в 1 дискусиите за паметника на цар Самуил и за избора на Време разделно за филм №1 на България. Чувството за хумор е уместно, ала първенството на епичната продукция е и диагноза.
Възродителният процес, чието артистично основание с милионни инвестиции в него беше филмът на Людмил Стайков по романа на Антон Дончев, беше последната кампания на соца.
Режимът нямаше какво друго да даде на народа, за да замаскира своята безпомощност и разпадането на системата.




На какво ли е симптом или диагноза фактът, че 30 години по-късно пак опряхме баш до Време разделно?




Иначе по въпросите на вкуса, най-прекрасният коментар бе даден от друг колега - Веселина Седларска, която написа във ФБ: "То бива сложен народ, ама Време разделно да ти е любим филм, а всяка вечер да гледаш турски сериали..."
ПолудЕхме, дами и господа!