Надежда беше най-известната песен на отишлия си през уикенда Борис Годжунов, който обаче си отиде без надежда. Отиде си мизерстващ и отчаян.  Интересът към него се появи, когато се разбра, че е страшно болен и брои последните си дни. А Вежди му обеща спецпенсия, която така и не получи до смъртта си. Не, че щеше да му помогне телом, ала щеше да го зарадва духом, че все още е останала малко човещина и самоуважение в администрацията. Не, не е... Който е гледал и Аскеерите, и българските Оскари, убедил се е колко опърпани и нещастни изглеждат и другите големи артисти на България. Пък и не само те. Понякога виждам на улицата създателя на Време разделно Антон Дончев - и той е един опърпан възрастен човек. Стига  да си спомним и старите пуловери на Калата от последните му интервюта или факта, че Стоянка Мутафова работи на рекордните 93 години, защото иначе трябва да гладува. Списъкът може да се продължава до безкрайност. За тези хора няма Америка за България. Няма и България за България. Няма Надежда. "Надежда всяка тука оставете", както бе написал Данте...