Едва, когато Рондова е 24-годишна - през 1960 г. семейството й се озовава в България. В началото Любка е екскурзовод, после става преводач в месообработващото предприятие ДСО”Родопа”, а накрая се издига до началник на отдел и отговорен секретар на изданието „Проблеми на рекламата” в тогавашното държавно стопанско обединение „Реклама” – монополистът на ресорния пазар, разделен сега между толкова много агенции. Работила е също в Комитета за култура на Людмила Живкова и в днешния район „Оборище” на общината. Оттам я уволняват, когато на власт идва СДС. Причината е, че още ненавършилата години за пенсия певица била „партизанско чедо” – сиреч, комунистическа номенклатура.

Докато прави кариера, тя се отдава на изкушението да развива таланта си на народна певица. Както самата Рондова казва, за разлика от другите големи, тя никога не е била „държавна певица”. Никога не е получавала заплата от народен ансамбъл, а си остава доброволка и самодейка, макар да постига професионални върхове в своето творчество. Тя знае фолклорните хитове от Македония от майка си и баба си, а в България живее сред бежанци от този български край, които са се озовали в София също като нея.

Точно преди 35 години прави първите си записи

в Българското радио, в единствената по онова време държавна телевизия, в монополиста на издателския и продуцентския пазар „Балкантон”, както и в специализираното в македонските песни регионално Радио „Благоевград”.