Изследване на метеорити даде нова информация за условията, съществували при зараждането на Слънчевата система, и обори някои общоприети идеи за образуването на планетите, съобщи Сайънс дейли.

"Древните метеорите пазят магнитна информация за най-ранната история на планетите, подобно на харддискове от някакъв древен компютър", обяснява Бенджамин Вайс от Масачузетския технологичен институт.

Той и колегите му са изследвали парчета от три метеорита, наречени ангрити, които са сред най-древните известни скали.

Резултатите са публикувани в сп. "Сайънс". Анализът показва, че при образуването на Слънчевата система в протодиска от прах и отломки около Слънцето частиците са били достатъчно големи, за да се стопят почти напълно. Това пълно топене е довело до разделяне на съставните части.

По-леките материали, сред които силикатите, са изплували на повърхността и са образували кора. По-тежките и богати на желязо материали са потънали към ядрото, където започнали да се въртят като магнитно динамо.

Американските учени са успели да открият следите от магнитното поле, произведено от това динамо, запазени в паднали на Земята метеорити.

"Магнетизмът в метеоритите е стара загадка - каза Вайс. - Откритието, че толкова малки парчета могат да се стопят и да образуват магнитно динамо, е стъпка към нейното разрешаване".

До неотдавна планетообразуващите скални късове се смятаха за "хомогенен, нестопен скалист материал, без едра структура".

Сега става ясно, че много от планетообразуващите елементи са били като минипланети, с кора, мантия и ядро.

Това може да промени теорията как са се оформили самите планети. Ако малките елементи вече са били стопени, когато са се сблъскали и са образували по-големи обекти, това може значително да промени разбирането за ранните процеси, а оттук и за разпределянето на различните минерали в кората, мантията и ядрото на Земята.

При зараждането на Слънчевата система процесите са били много бързи. Някои от метеоритите, използвани в изследването, са образувани само 3 млн. години след самата Слънчева система.

Те показват, че обектът, от който са се откъснали, е имал магнитно поле 20 до 40 пъти по-силно, отколкото е земното сега.

Ние мислим, че подобни магнитни полета днес се срещат рядко в скалистите обекти. Възможно е обаче те да са били широко разпространени в ранната Слънчева система.