Завършихме миналия епизод с войната, която разтърсва Едит Пиаф и след завършването й тя за една бройка не е осъдена и застреляна като колаборационистка на хитлеристите, окупирали Франция и нейния роден Париж. Тогава певицата е на 30 години.

И на практика няма нито една любов зад гърба си. Започнала да прави секс на 15 с войници, продължила на 17 с бащата на дъщеря си Луи Дюпон, след това с клиентите на съмнителните локали за проститутки, където започва кариерата си, минала през леглото на първия си продуцент и завършила в това на младата звезда Ив Монтон, с когото са партньори в програмата на „Мулен руж”, тя не може да се оплаче от липса на мъже. Но сърцето й е празно.

През 1946 г. тя прави своя първи супер хит „Животът в розово”. И, мразена от цялата нация, решава да се обгради с млади хора, понеже старите й приятели, дори онези, които е спасила от глад и хлад през войната, се дърпат от нея като от прокажена. Един от първите щастливци е Шарл Азнавур. Взема него и партньора му на първото си и турне отвъд океана. Били ли са интимни двамата с все още действащия властелин на шансона – ще разберете по-нататък в епизода.

Америка я прави щастлива. Там тя намира своя сънародник – прочутия боксьор и световен шампион Марсел Сердан. За него е написана втората й песен, превърнала се вече не само във френски, но и в световен хит, записан още на английски и испански език – „Химн на любовта”. Фактът, че мъжкарият е женен, прави романа им още по-любопитен за пресата и пикантен за публиката, което води до повишаване на хонорарите им и до рекордни продажби на албумите на певицата. Песента обаче излиза през 1949 г., когато

боксьорът лети към нея и самолетът му пада

край Азорските острови. Това става през октомври. Целият състав на пасажерите и екипажа на „Ер Франс” загива. Едит вече е убедена, че проклятието над нея тегне със страшна сила – всеки мъж, който я издига в небесата – и любовно, и професионално – загива. Кой го убиват като първия й продуцент, кой намира смъртта си като боксьора.

Тяхната любов е увековечена с великата песен „Падам...Падам...Падам” през 1951 г. Връзката обаче е по-скоро мимолетна и Пиаф отново търси път към стар фаворит.

Жестоко катастрофира с Шарл Азнавур и едва не умира на място

Дребничката – 142 см, вече не тъй млада певица, чупи ръка и две ребра. По-голямата травма обаче е, че заради ужасно острите болки тя е лекувана с морфин и до края на живота си е пристрастена към него. Той и алкохолът, на който се отдава до своята смърт, носят на Едит ужасната болест, довършила най-дълбокия глас на Франция и Европа за дузина години.
Проклятието не спира да действа! Пиаф ще катастрофира още цели два пъти, все с певеца Жак Пил – истинското му име е Рьоне Дюко - нейния първи официален съпруг, за когото се омъжва през 1952 г.

От всичко има само едно спасение – песента. Публиката сякаш обича все повече своята любимка, на която толкова съчувства за неспирните мъки, на които е обречена от тежката си карма. Има всъщност и още едно –