Прелъстен и изоставен от Холивуд

Ален трябва да се върне безславно във Франция. Той играе в повече от един филм в Америка, но уж ясната му логика в интервюто преди да замине, не проиграва. На помощ отново му идва шансът, който го спира от нов филм с Висконти, но му дава възможността да играе в „Самураят” на Жан Пиер Мелвил и продукцията е успех.
Това окрилява Делон да пробва с основаване на втора кинокомпания негова собственост. Първият й филм „Борсалино”, където Ален си партнира с другия тогавашен секссимвол на Франция – мъжествения Жан Пол Белмондо, е хит в Европа. И нещо повече – става един от най-касовите френски филми за всички времена. Историята на двамата безстрашни и симпатични гангстери, които от съперници стават нарезделни приятели, но смъртта ги застига, щом се разделят, покорява сърцата на милиони. Окрилен от успеха си и на актьор, и на продецунт, станал на 36 и усещащ се зрял, Делон отново се пробва за пробив в Холивуд с „Червено слънце”, където взема Чарлз Бронсън, Тоширо Мифуне и Урсула Андрес. Ала сякаш е омагьосан – касово продукцията е провал, а само това работи в САЩ.

Обезверен, той прави попдует с любовницата си Далида

Песента „Пароле, пароле” става класика, макар малцина да приемат насериозно опитите на актьора да се пъне за певец, редом до френско-италианската Лили Иванова. Същата национална комбинация има следващият му филмов ангажимент – „Зоро”, когато вече е на 40. Признание за таланта му, каквото е липсвало на актьора дотогава, е наградата „Сезар” за неговата следваща роля във филма „Мосю Клайн”.
Киното става безинтересно за звездата и той признава през 1979 г., че едва една-четвърт от парите му идват от неговата основна професия. Ален върти бизнес с хеликоптери, прави мебели, промоутър е в бойните спортове, както и на конни състезания. Въпреки че прави по филм на година, продуцентската му къща носи добри приходи, защото както признава самият Ален, той прави там уан мен шоу – върти финансите, пиара, дистрибуцията, рекламата, намира сценарии и екипи, дори прави кастингите лично.

„Не съм егоист, но съм огромна звезда!

Правя всичко, което ми позволява да живнея добре”, скромно заявява в свое интервю по онова време бизнесменът Делон. Единствената му несбъдната мечта се оказва холивудският проив и в същата 1979 г. той се пробва в „Летище ‘79”, ала отново удря на камък – филмът си е провал.
Поотчаял се, че е приключил с киното, Ален е горд да се завърне със „Сезар” за неговата роля на барон дьо Шарплюс в адаптацията по „Една любов на Суан” на Марсел Пруст, която прави рижесьорът Бретран Биле с филма „Нашата история” от 1984 г.
Въпреки че има някои касови успехи през 80-те години, той никога не прави роля на своето ниво. Затова, след много опити за голямо завръщане и през 90-те години, Ален Делон обявява отказа си от активна професионална дейност през 1997 г. Въпреки че снима някой друг филм и след това, минал 60-те, суперзвездата предпочита да си отдъхва в своето ново пристанище – градче край Женева в Швейцария.