Владимир Николов е капитан на националния ни отбор по волейбол.38-годишният спортист бе звездата на тима по време на Европейското първенство в София. Той успя да обере овацииите на всички българи и на зрителите в залата. „Той е Лили Иванова на българския волейбол и може да играе на още една олимпиада!”, заяви преди време треньора на българския отбор Пламен Константинов. В края на февруари  волейболистът и капитан на националния отбор стана "Мъж на годината 2015". Легендата Владимир Николов слага край на кариерата си като състезател с титаничен волейболен сблъсък. "Тимът на звездите" ще се изправи срещу националния отбор на България в бенефисния мач на волейболната легенда на 8 май в Арена Армеец. В специално интервю волейболната звезда искрено говори за спорта, съпругата си и последните си мечти.

1. Може да се каже, че ти и момчетата от националния отбор показахте какво е да обедините българския народ. Как според теб го постигнахте?

Като играхме волейбол на върха на възможностите си, като показахме на публиката, напълнила залата, че и ние се вълнуваме от това, че хиляди са зад нас. Получи се симбиоза между отбор и фенове и видяхте, че бяхме на крачка от финала. Българският народ не се различава много от останалите. Всеки иска да види свои сънародници да побеждават. Да потърси в спорта повод за национално самочувствие. И когато един отбор му дава това самочувствие, нормално е хората да се обединяват около него.

2. Как като капитан успяваш да мотивираш отбора си?

Един човек, не говоря специално за спортистите, а по принцип, трябва да бъде мотивиран преди всичко от самия себе си. Аз смятам, че в националния тим има точно такива състезатели. Те винаги са били мотивирани, моята роля на капитан, на най-опитен в отбора е в някои по-трудни моменти просто да бъда на място. Я да отиграя топка, я да окуража някой. Невинаги ми се получава, но пък поне опитвам.

3. Ти създаде волейболно училище за малки и големи. Кога и защо се зароди идеята? Това не е ли твърде скъпо удоволствие за организатора?

Идеята възникна по време на европейското първенство. Исках просто да съберем момчета за школата, но един от хората, с които партнираме ме убеди, че трябва да разширим мирогледа си и да използваме волейболната еуфоря, да дадем шанс на всички желаещи да играят волейбол. Така в училището ни се записаха хора от 5 до 55 години, а днес бройката им гони 300. Тя ще стане още по-голяма, защото намерихме начин за партньорство със Столична община, за което благодаря изключително много на г-жа Фандъкова. Дали е било скъпо, ще видим накрая, но благодарение на някои партньори, на запалени лащи като Христо Стоянов засега подсигуряваме финансирането.

4. Има ли сред младите в школата нов Владо Николов? И би ли му помогнал да се изкачи по стълбата?

Това ще видим след време, когато настъпи момента за влизане в мъжките отбори. А иначе не само аз, а и всички в училището ни сме готови да помогнем на всеки.

5. Как трябва да се развие детско-юношеския спорт в България според теб?

Най-важното е да убедим децата да се върнат на стадиона, в залата, на пистата. Спортът като цял днес има страшно голяма конкуренция в очите на едно хлапе - компютъра, улицата, геймърството. За да го приобщиш към спорта, ти трябва да му предложиш добра база, хубава екипировка и специалсти, които да поддържат интереса му. След това вече всичко започва да се предава от уста на уста и става лесно. Както на нас сега ни е лесно да привличаме деца в училището ни. Интересът е толкова голям, че сме спряли записването на над 100 нови хлапета, докато не решим проблема с нови зали.

6. Ако не се занимаваше със спорт, какво щеше да правиш?

Наскоро имах среща с едни банкери. Разказах им, че съм от столичния квартал "Надежда". Когато бях юноша, тогава всички по-здрави момчета от съседния квартал бяха в ударната бригада на един подземен бос. В онзи район на столицата по онова време висшето образование бeше някакъв вид екзотика. Затова казах на банкерите, че нещата бяха поставени така, че ако не бях станал волейболст, може би животът щеше да ме направи бандит.

7. Как се запозна със съпругата ти Мая?

Много пъти е писано, напоследък поне 100 пъти разказах историята и как и предложих по айсикюто от Япония да се оженим. Мая е разкошен човек и най-великата майка, която познавам. Ние мъжете трябва да си даваме сметка за жените до нас. Да оценяваме онова, което правят с и за децата ни. Не предполагах, че не само в България, но и във Франция факта, че имаме три деца ни издига на друг пиедестал. "Ама как се решихте, браво за смелостта", тупат ме по рамото. Каква смелост на мъжа? Всички знаем, че тя се изразява в това да участваме в създаването. От тук нататък всичко ляга на жената. Затова като виждам какво прави Мая за синовете ни, съм благодарен, че някога в Япония айсикюто не изключи...

8. Имате 3 момчета, искаш ли някой от тях да наследи татко си като спортист?

Нямам свръхамбиции. И двамата имат качества, при това сериозни, няма да го крия. Играят в юношите на Лион и впечатляват всички. Но аз ще съм много по-радостен, ако използват спорта и за да се изучат в реномирани колежи, пък чак след това, ако доразвият качествата сиу нека станат и професионални спортисти.

9. Къде се чувстваш по-добре – в Лион или в София? Или може би Истанбул?

Аз и семейството ми вече на практика сме граждани на света. И като такива намираме хубавите страни на всяко място, на което се установим. Не мога да отрека, че най-добре се чувствам когато самолетът ни се приземява в София след дълго отсъствие. Тогава виждаш за пореден път как се е променил града ни, как е станал още по-красив, по-подреден, по-европейски. Това и казах на една от последните ни срещи с г-жа Фандъкова. Само ние, които си идваме един-два пъти в годината в София можем да оценим онова, което тя и екипът и правят за столицата.

10. Терористичният акт в Париж потресе света. Много показно бе и избухването на бомби на националния стадион „Стад дьо Франс". Как ще коментираш постъпката да бъде посегнато и на спорта?

Не, не, беше посегнато на света. Париж е световен град, живеят хора от десетки националности и множество религии. Такива градове са не повече от десетина в света. И когато тероризмът посяга на един такъв град, той обявява война на целия свят. Убийците посегнаха на музиката като разстреляха десетки на концерта, посегнаха на семейството, гърмейки по хора, прекарващи свободното си време в ресторанта. Няашият отбор беше в Париж точно, когато се гърмеше по улиците. И съм впечатлен как френската столица отговори на терористите два дни по-късно. Парижани напълниха всички ресторанти, кафенета сякаш казаха: "Не, вие не можете да ни уплашите, вие не мчожете да промените живота ни, той е по-силен от вас".

11. Мислиш ли да се върнеш в България за постоянно някога?

Рано е да се каже. Зависи от много неща, включително и от това как ще се развият настоящите ни проекти. Зависи накъде ще тръгнат децата ни.

12. От къде черпиш вдъхновение?

Опитвам се всяко хубаво нещо около мен да ме вдъхновява. Не съжалявам за нищо зад гърба ми. Няма смисъл, то е минало. Радвай се на настоящето и мисли за бъдещето.

Мартин Райков

фотокредит: личен архив Владимир Николов