Но да се върнем на зловещата контузия. Месеци наред Марсел е извън строя. Едва успява да се накара, не без помощта на властния си баща, който до днес не се разделя с него, да стартира в надпреварата за световната купа през 2012 г. Печели не един, а 14 подиума и рекордните 9 победи в този шеметен сезон. Никога повече дори самият той няма да успее да стигне до това невероятно постижение.
За да не изгуби трофея на финала на сезона от швейцареците Кюш и Фойц, младият крал на техничните дисциплини се хвърля с главата напред в скоростна – супергигантския слалом. И шашка всички експерти сред колегите си, като ги изпреварва, пускайки двамина пред себе си. Остава трети.

Заради великата му амбиция

На изгряващата звезда е присъдена световната награда Skieur d'Or. И това в конкуренцията на титаните Кюш, Милър, Свиндал и на кого ли не още в елита на Белия керван.  Марсел взема световните купи и през 2013 и 2014 г. Но в Сочи, когато е суперфаворит в слалома и гигантския слалом така и не стига до олимпийската титла. Тя е и единствената, която му убягва. При 5 световни купи и 4 световни шампионски титли това е невероятно. Но е факт. Марсел просто се схваща на олимпиадите.
И пак няма кой да го бие миналия, та и този сезон. Той просто не слиза от подиума. Случва се дори да не е в десетката на първите маншове и да завърши на върха след втория. Просто няма равен. А пък, ако не е първи, не изпада от подиума.