Заключено между раждането на двете му внучки и внука му – там тупа сърцето на Недялко Йорданов през последните 16 години. В новата му стихосбирка „21. Век“ са събрани стиховете му, написани от зората новия Милениум до днес – сред тях са и последните 7-8 чисто нови творби, непубликувани още никъде другаде.
Като прелиташ над страниците, се усмихваш, понесен от напевните стъпки на неговата поезия, от светлите образи на дома, планината, гората, птиците, от сатиричните му стихове, от познатите песни, от чисто детските стихотворения. Но общото усещане е тъжно. Господстват мислите за старостта, за смъртта, за двете врати на входа и на изхода от този свят, за очакването да остане в мислите на внуците си и още по-голямото, неистово желание да живее, да ги види пораснали, да бъде с тях колкото може по-дълго.
Това е поезия на един щастлив човек, който е щастлив по човешки.
В нея блика много любов – към обичаната и възпявана съпруга. Стиховете за нея са като за верен другар, приятел и като за истинска любима, писани с носталгия по младостта, но и с неугаснал огън и копнеж.