Севда Димитрова е първата вегетарианка в историята на „Мастър шеф", която печели състезанието за виртуози в кухнята. Тя впечатли журито не само с кулинарните си умения, но и с готовността си да яде месо, само за да е сигурна, че е приготвила ястие, достойно за победа. На финала бургазлийката се изправи срещу спеца по източната кухня Евгени и успя да го победи с много хъс, прецизност и лично отношение към храната. Тя грабна наградата от 100 хиляди лева. Сега се надява да сбъдне и другата мечта на живота си - да има дете.

Севда, честита победа в „Мастър шеф"! Как се чувствате след този триумф? Какво ще правите със 100-те хиляди лева, които спечелихте?

Честно казало, все още всичко за мен е като сбъднат сън. Ще ми трябва време, за да разбера точно какво ми се е случило, но съм изключително щастлива. Щастлива съм от това, което постигнах, от това, че превъзмогнах себе си на моменти, от това, че успях да направя хората, които ме обичат и вярваха в мен, горди и щастливи. Благодаря на всички, които ме подкрепяха! Част от сумата, която спечелих, ще отиде за борбата ми да имам детенце. Това е битката в личен план, на която ще се посветя в следващата година. Другата част ще използвам, за да се занимавам и занапред с кулинария. Това е моето призвание. Разбрах го в „Мастър шеф" и това е, което искам да правя.

Вие сте фотограф. Фотографията няма ли да ви липсва?

Смятам за съчетая двете неща. Напоследък е модерно да се снима храна и аз мисля, че има пазарна ниша за това. Ще съчетая двете неща в едно.

Говори се, че ще отваряте вегетариански ресторант. Така ли е наистина?

Засега с мъжа ми през лятото ще бъдем в едно заведение на Слънчев бряг, което е под наем. Наесен ще мислим какво и как точно да направим.

Какво ви струваше да преодолеете себе си и да хапнете месо?

От 16-годишна не съм опитвала месо. Никога през живота си не съм си представяла, че ще ям месо занапред. Това решение дойде внезапно. По време на цялото ми участие, подтиквана понякога и от нашето жури, че един готвач трябва да опитва храната си, се борех със себе си. На финала взех това решение, за да докажа и на журито, че мястото ми е там, където съм, и на себе си, че човек понякога трябва да нарушава принципите си, за да превъзмогне себе си. Аз няма да стана месоядна - това беше еднократно, но ако ме питате дали съжалявам - не, не съжалявам, че го направих.

Не ви ли беше неприятно все пак?

Не мога да кажа, че ми е било приятно. Но това решение бе обмисляно дълго, аз си представях какво ще бъде чувството, когато се случи. Не ми хареса вкусът на месото, но исках да докажа на себе си, че понякога всичките ми страхове са в моя ум. Ако си мисля само, че ще бъде гадно, наистина ми бъде гадно. Но ако вярваме в положителния резултат на това, което правим, ще се чувстваме много по-добре.