Казвате, че спортът ни е на дъното. Има ли все пак надежда?

Надежда има, защото сме изключително талантлива нация. За огромна част от населението спортът е начин да оцелее житейски, финансово, а и е много атрактивна сфера от живота. Проблемът е, че по обективни и субективни причини държавата е абдикирала. Бизнесът - също. Ясно е, че без пари не става. И в старата система на социализма, и сега в напредналите спортни нации се вижда, че всичко става с много пари. А иначе таланта и потенциала ги имаме.

За футбола какво ще кажете? Има ли надежди?

Добре, че е „Лудогорец", да видят, че ни има на картата, макар и с бразилски оттенък. С гастарбайтерите в Разград и трима българи за цвят отново сме на стъпка от Шампионската лига, което фокусира емоции, интерес, авторитет. Да, и в най-големите световни отбори са чужденци. Жалко, че съперникът на последния мач беше изцяло и само от собствени кадри - имам предвид „Виктория" Пилзен. Но пък емоциите от „Лудогорец" на фона на жалката картина, която представляват други отбори, си е светъл лъч.

И ако се върнем отново към „Фермата", смятате ли, че ще спечелите, с такава идея ли влизате?

Има една стара максима, която е клише, но е актуална за мен. Аз и карти да играя, не мога да падам. Обичам победите. Така съм и в работата си, и в живота, на спортния терен, където съм се изявявал. Винаги съм бил така. Не обичам да губя, гоня винаги победата. Влизам с такава нагласа, ако се случи - чудесно!

източник: "Всеки ден"