Тиранците не ходят в Дуреш, тук са косоварите

Така ни казват на рецепцията на нашия елитен хотел в столицата. Човек би си помислил, че курортът е паневропейски. Номерата не са само от Косово. Даже преобладават швейцарски и немски автомобили от най-висок клас. Но като знаем, че швейцарският национален отбор по футбол всъщност е предимно от децата на бежанците от войната в Косово – нищо чудно. Има автомобили чак от Англия и от Норвегия – да се чуди човек защо някой, който притежава БМВ Х6 например, вместо да пристигне за 2-3 часа със самолет ще бие буквално няколко дена път с камили, за да се пльосне на ужасяващо населения плаж тук! После си обясняваме балканския нрав – демонстрира се благополучие. Око да види, ръка да пипне просперитета на емигранта във вид на автомобил.
Почти в средата на плажа, насред ултра кичозни хотели като Анкара, който специално ни впечатли, защото има най-импозантно смехотворната фасада на 3-етажно здание, която сме виждали, но още по-смехотворен мъничък страничен вход бая в сянката на шеметната колонада отпред, се извисява хотел Адриатик. Веднага прави впечатление, че е единственият с открит басейн, даже може да се каже с цял, макар неголям, басейнов комплекс в целия курорт. Сигурно затова се радва и на 5 звезди.
Хотелът има специално нещо като частен плаж за своите гости, издигнато на плоча над пьсъчника за простосмъртни, макар също застлано с пясък като техния. Както ни обясняват домакините, Адриатик е спомен от соца. Тогава той е нещо като резиденция, почивна станция и хотел за големците от епохата на Енвер ходжа и техните чужди гости. „Беше мечта за албанците, сега е тотално реконструиран”, както твърди официалната информация. Ние пък веднага отбелязваме на Стената на славата, изпъстрена със снимките на балкански президенти – най-много на Хашим Тачи – главата на непризнатата от всички дори в ЕС квазидържава Косово.