лудите млади на Фидел правят успешен преврат. Получил предварителна информация, Батиста хваща президентския самолет и прелита до съседния остров Доминика, където пренася свитата си и майсторлъка да се правят пури, ром и публични домове, който и досега храни имитацията на Куба.
Когато властта арестува и последния човек на диктатора, на 8 януари Кастро триумфално влиза в Хавана и през февруари вече е министър-председател. На своя побратим и не по-малко луда глава от него Че дава националната банка. На брат си Раул – военното министерство.
Прави и една демонстрация, за да разберат богатите кубинци, че в замисляния от него режим, така както си го представя като млад и зелен премиер, всички трябва да се чувстват добре. Един слънчев ден Кастро лично се появява на обяд в „Клуб Хавана” – да не се бърка с „Хавана клуб”. Това е убежището на богатите и известните – частен плаж с хасиенда, ресторанти, басейни, зали за срещи и коктейли, за игра на карти и удоволствия.
Навремето, когато е взел властта, Батиста също се опитва да отиде в клуба. Ала, независимо, че е диктатор, управителят не го допуска да влезе на територията на уникалния комплекс. Каква е причината? Ами генералът и държавен глава е „мляко с какао” – сиреч, има черно в кръвта си. А такива хора не се допускат, както тогава, така и днес в клуба. Кастро е допуснат без никакъв проблем. Всъщност, това е

единиственото заведение, където той е забелязван оттогава и до днес.
 
Той не отива в другото култово място от този тип – къщата на Дюпон, когато хотела с бар и ресторант над най-красивия бял плаж на Варадеро е преоткрит, вече като достъпен и за хора от народа – всъщност за министри и висши партийци. Това става на специална вечеря с ВИП-гост – първата жена в Космоса Валентина Терешкова през 1963 г. По ирония на съдбата, в същата вечер умира стария американски мултимилионер Дюпон,  който е построил тази къща и е мислел, че там ще кара старините си, докато превратът на Кастро не го прогонва от Куба. Какво ли би казал днес същият господин, ако знаеше, че наследството му отиде в български ръце – неотдавна то окончателно бе присъдено, след всички обжалвания на фамилията, на българския борец Валентин Йорданов. Но това е съвсем друга история...
Връщаме се в Хавана в зората на революцията, когато Куба, която е мразила Батиста, се влюбва в енергичния, брадат, словоохотлив – речите му траят с часове, даже държи рекорда на „гинес” в тази област, млад юрист, който е взел властта. Той няма намерение да гради комунизъм. Ала му се налага.