Хорхе и Ардешир се срещат в САЩ на концерт на Хорхе и неговата латино-джаз група "Калдера". След като изпълняват "чардаш" в абсолютна хармония и с немислима скорост, те разбират, че са "братя по китара", макар и от противоположните краища на земята.

 

Бързо подготвят репертоар и записват през 1980 г. своя първи проект "Мозайка", продуциран самостоятелно. Въпреки че по това време звукозаписните компании не са готови за тази екзотична нова музика, джазрадиата я приветстват и пионерът на световната джазиндустрия Ричард Бок успява да получи подписите на дуото за престижния джазлейбъл "Майлстоун" (албумите "Граница", 1983, и "Китари", 1984), припомнят организаторите.

Следват проектите "Тайнство", след което "Първобитна Магия" (1990) и "Америките" (1992), издадени от "Quest Mesa"/"Atlantic", които печелят наградата на "Билборд" за най-добър албум със световна музика на годината и са номинирани за "Грами".

Артистите създават собствена звукозаписна компания - "Selva" ("джунгла" на испански) и издават "Топлина от слънцето" (в чарта Топ 10 за световна музика на "Билборд"), "Live" - техния първи албум с изпълнения на живо, и "Дива муза".

Следват албумите "Най-доброто от Струнц и Фара" (2000) и "Струнни вълни" (2001), "Река от цветове" (2003), "Представление на Струнц и Фара" - първото DVD видеоиздание на дуото, "Гореща зона" (2004), "Китари в пустинята" (2005) и "Китари в джунглата", издаден на 21 март 2006 година.

Музиката, изпълнявана от Струнц и Фара, е самобитна и не се побира в никакви категории според специалистите. Въпреки че фламенкото силно влияе върху нея, тя не е фламенко (характерно за Южна Испания, свири се задължително с нокти, а не с плектрон и се подчинява на характерни за всяка отделна форма ритмични и хармонични правила).

Истинска импровизация е най-важната особеност на изпълненията на Струнц и Фара, а във фламенкото такава няма. Музиката им се описва като интернационална акустична инструментална импровизационна музика за китара, или както някои я наричат - етноджаз.

Струнц и Фара са много уважавани във фламенко общността. Те са приятели на Пако де Лусия, който предлага на Джон Маклафлин да използва Хорхе като заместник на Ал ди Меола в тяхното китарно трио.

Свирили са заедно с Пепе Абичуела, Агустин Карбонел "Ел Бола", Хосе Мигел Кармона (от "Кетама"), Херардо Нуньес, Рамон Хименес и Рафаел Рикуени. Реализирали са записи с Джоан Баез и Джаксън Браун.