Една от най-големите звезди в българския шоубизнес Ивана даде ексклузивно интервю в предаването Папараци по бТВ.

Мисля че ти си от малкото хора в България, които можем да наречем „звезда“?

Не знам дали трябва да се наричам звезда. Можем да поспорим, защото все си мисля, че ако си звезда трябва да имаш друг начин на живот. Той е много по-различен от този, който водя аз и половината от колегите ми. Трябва да си много дискретен, да не се появяваш на публични места, да има една загадъчност около теб. А моят живот е на показ, мене може да ме видиш и в супермаркета и по магазините. Да не говорим и за финансовата рамка… Онези големи звезди живеят в едни огромни замъци. Може би съм популярна, но чак звезда е силно да се каже.

 В едно интервю, твоята дъщеря Теодора казва, че прекалено дълго ти си помагала на много хора и си се раздавала. Дошло е времето да започнеш да живееш. Какво означава това?

Тя и сега продължава да ми казва, че прекалено много давам в този живот и прекалено много живея за хората, които са около мен, намесвам се в живота им, с идеята да им бъда полезна. Опитвам се да контролирам не само моят живот, но и този на другите около мен. Тя е имала предвид, че първо трябва да обичам себе си, защото аз винаги съм се слагала някъде на втори, трети план. Молитвата ми отправена към Бог първо минава през всички други и чак накрая моята молитва е за мен. Опитвам се самата аз да съм си приоритет, но някак си съм възпитана по друг начин.

Коя е истинската причина да се разделиш с бащата на своята дъщеря?

Сега гледайки нещата след 24 години, причината не е била само една, те нещата са били ясни, но тогава не е имало как да ги осъзная. Този брак е предопределен по някакъъв начин. Ние сме в прекрасни отношения с Валентин, бащата на Теди и скоро си говорихме пак, къде е причината и къде е вината. Бяхме просто на 20 години, между нас имаше приятелство, може би и любов, за едно кафе тичахме до Слънчев бряг и се кефихме на дребните неща. Убедена съм, че нито аз, нито той имахме желание да се женим, но хората гововореха -съседи, роднини, близки. Ние живеехме врата срещу врата. По едно време просто трябвахме да се оженим. В следващия момент изживяхме един тежък момент. Преди да се роди Теодора, направих тежък  аборт. Запалиха колата на баща ми, тогава свирехме в едно заведение до Айтос. Бях вече бременна в третия месец и може би огъня, който видях предизвика някакъв стрес и нямаше и два дни и загубих бебето. Изживях го много тежко тогава, бях едва на 21 години. После бях много щастлива, когато след 6 месеца научих, че съм бременна с Теди. Аз бях много дейна до самото раждане, скачах, пеех, даже карах сама микробуса с техниката..Това беше един знак от съдбата.