Като да ядеш кондом, отлежал на рафта в плод-зеленчук

Така гласи присъдата на моята дама. Лично аз не препоръчвам подобни сферификации на ресторантьорите. Следващото канапе – нещо като тюл от пюре на скарида ни предлага да се запознаем с любовта към киселото на тукашния кухненски персонал. Вкусът е на добре полирани жетони или монети.
И ето я следващата изуми – уста – половин passionfruit, изпълнен с такова горчиво пюре, че истните ми изтръпват.
Най-евтиният стартер е предястието Гретенирани лукчета в парижки стил. Казват ни, че имало невероятния вкус на прочутата френска лучена супа. Ех, как мечтаем в този момент за проста купа лучена супа, ала не би. Черно като някой кошмар, лепкато като пода след тийнейджърско парти, ятието е като някаква текстура от нещо, което е било лук, но е станало на поредните сфери от пюре, които безжалостно удрят по върха на устната кухина, когато ги лапне човек. Сякаш не стига, ами това нещо е мариновано със скариди и нещо като сладолед от водорасли и зверски нюха на йод.
С мечтата поне нещо да се ядем, чакаме основното – гълъб, който сме поръчали мидиъм – средно изпечен, а той е сервиран тъй розов, сякаш тутакси ще излети от чинията. И не пристига сам – гарниран е с брутално кисела японска круша и още от безвкусното воднисто пюре, което бе изпълвало passionfruit-а, упоменат по-горе.
Търсим последно спасение в миниатюрна порция агнешко за 95 евро. Ами, има вкус на нищо, особено с гуменото пюре. И за капак един тъжен, твърде редуктиран сос в чинията.
Отдъхваме си, че сме стигнали до десерта – замразени пури от шоколадов мус, които малко напомнят на жертви от изгаряне. И чийзкейкът не е ОК. Питам келнерката: Какво е това зелено нещо в него. А тя вика: Не е ли прекрасно?! Не, отговарям – едно от най-лошите неща, които съм опитвал някога. Има вкус на трева. А сложили вътре и риба. Чудесно, ама не е за чийзкейк.
Отнасят го и се подготвяме психически за сметката. Отлагат присъдата с чаша ментов чай, сервиран с модна  kouign amann, „ламинирана” карамелизирана петифурка.
Цялата ни сметка е 600 евро, като уточнявам, че срещу 170 евро от тотала сме пили само по чаша скромно шампанско за антре (тук имат бутилки и по 15 000 евро), а също по чаша скромно вино – за нея бяло, а за мен – червено.