Цвети Стоянова проговори след трагичния инцидент, при който направи опит за самоубийство след скок от шестия етаж. Месеци наред бе в медикаментозна кома и още толкова, прекарани прикована на болничното легло.

В момента тя се е отдала на ежедневните рехабилитационни процедури, тъй като има все още силна болка в гърба, която е нормално да изпитва на този етап, имайки предвид множеството пирони, които има в гръбнака.

Не може да движи и левия си крак, и най-вероятно това ще остане завинаги, тъй като има засегнат нерв на гръбнака. Това обаче не ѝ пречи да живее пълноценно, да подкрепя любимия си човек – вратаря на „Локомотив София“ – Александър Любенов и да създава уникални дизайнерски модели на дрехи, върху които оставя своя личен почерк, а именно много блясък, камъни и перли.

Тя в момента се чувства себе си, повече от всякога, заобиколена от правилните хора, обичана от нейното момче, правеща това, което я кара да се чувства щастлива и удовлетворена от живота си. Не е съвсем категорична, че тук е нейното място, но животът е пред нея.

Цвети смята, че в оцеляването ѝ има някаква помощ от страна на майка ѝ, на която тя посвещавала всяка своя победа.

„Определено нямам друго обяснение, освен нейната намеса. Наистина бях между живота и смъртта и в момента на падане, и по време на възстановяването ми, когато бях толкова зле, че не пускаха никой външен човек, за да не внесат микроби, които да са фатални за мен. Цялата бях в тръбички, изолирана в стъклена, стерилна стая.

Бях неадекватна от медикаментите, които съм приемала. Стопих се с 20 килограма, от 55 до 35. Дотолкова бях изтощена, че не можех да комуникирам с близките си“, връща лентата гимнастичката пред сп. Umbrella bar Magazine.

Но е категорична, че това не е бил най-трудният момент в живота ѝ.

„Много хора смятат, че това е било най-тежкото нещо, което ми се е случвало, но ако трябва да сравнявам трагедиите в живота си, съвсем не е най-тежкото. Освен майка си, която загубих едва на 10 години, след това почина и дядо ми, който ми беше като баща.

Той ме отгледа заедно с баба ми. Много голяма загуба беше това за мен, бях на 17. Като най-тежък обаче, бих нарекла момента, в който брат ми имаше сериозни здравословни проблеми“.

Цвети обаче отказва да коментира подробно отношенията си с момичетата от ансамбъла, от които страни след инцидента.