Никол Кидман беше наречена кралицата на Кан, защото наистина постави световен рекорд - изигра главните роли в 4 филма на 1 фестивал. Такова чудо не се помни на Кроазет. Две от нейните героини бяха във филми - съперници за голямата награда на фестивала.

И 2-те в партньорство с Колин Фарел - в Заколването на свещения козел на гърка Йоргос Лантимос и в Примамен на София Копола, където не по-малко блестят и други звездни дами: Кирстен Дънст и Ел Фанинг., приятна за гледане история за вечната борба между половете в красива къща на фона на американската гражданска война, но с тънко чувство за хумор и ирония и съвсем в духа на 21-и век.
 
Много силно се представи и руското кино. В основната програма всички харесаха най-много филма на Звягинцев НЕлюбов, който бе завършен по-малко от  седмица преди феста по изричното настояване на организаторите. Той разби селектирания като антитеза рускоезичен филм на родения в Украйна режисьор Лозница - Кроткая, от който авторът спокойно е можел да спести поне половин час и плосковатите си актуални политически внушения.

"Само политиката може да отнеме Златната палма на Звягинцев", коментираха световните и българските критици на Кроазет. Другият руски хит се оказа дебютът Теснота на Кантемир Балагов, отличен с приза на ФИПРЕСИ. Той е от Кабардино -Балкария - републиката от РФ на мястото на някогашната Велика Болгария.

И разказва удивителна история за достойнство, любов, пари и престъпност в еврейското миниобщество в този кавказки район. Пред 19 минути той говори скромно за опита си и за надеждата това да бъде само старта му в голямото кино.

Честно казано, за Палмата, дадена след редакционното приключване на брой от журито с шеф Педро Алмодовар имаше солидни кандидати. Много аплодисменти получи Фатих Акин за филма си За нищо, където красавицата Диане Крюгер - хубавата Елена от суперпродукцията Троя, прави феноменална първа роля в немското кино в един небанален и много вълнуващ разказ за границите на поносимостта - човешката, етническата, женската.

Наред с НЕлюбов, фаворит на критката в Кан е филмът 120 удара в минута на Робин Кампийо, с който домакините посегнаха към Златната палма, както и Учудване на Тод Хайнс, докато с Хепи енд по всеобща оценка Ханеке отстъпи от позициите на безспорен кански любимец.