Автобиографията на Мария Шарапова хвърля светлина как се е зародила връзката ѝ с нашия тенисист Григор Димитров, който е използвал посредник, за да се добере до рускинята, пише Гонг.

„През октомври 2012-та получих съобщение от Макс Айзенбърд (агент на Шарапова) в 4 сутринта – „Григор Димитров иска твоя телефонен номер““, пише Мария. После получила второ със същия текст и попитала за какво.

„Макс ми отговори: „За какво? Ти глупава ли си?“. Проверих името на Григор в Гугъл, за да видя на колко години е. Беше ли изобщо пълнолетен? Едва на 21“, разкрива тенисистката.
Тя му дала имейла си, а след няколко писма и телефонния си номер.

„Правих се на недостъпна и му дадох кода за месинджъра на моето BlackBerry. След това телефонния ми номер. Нашите съобщения се превърнаха в телефонни разговори, нашите телефонни разговори във видеоразговори. Беше простичко и истинско. Не се замислях твърде много докато след един от нашите разговори, той ми звънна отново след 30 секунди и ми каза, „Съжалявам, но ми липсва гласът ти. Може ли да поговорим още няколко минути?“.

Разговорите продължили, истинските действия се развили в Париж.

Всичко беше от разстояние докато една вечер той не се появи на вратата ми с червени рози и огромен плюшен мечок. Прекарахме много време заедно в следващите няколко седмици. След дни той ме попита дали бих била негова приятелка. Хвана ме неподготвена. Не бях готова за нищо такова. Той каза, че ще чака докато съм готова. „Кой е този човек“, се запитах. Погледнах го учудено: Защо този красив мъж, който може да сваля всяка, чака жена, която не е готова за връзка? „Ок“, казах аз. „Но не знам кога ще съм готова. Може да минат месеци“. „Ок“, каза той. – Ще чакам. Знам какво искам и искам теб.“

Седмиците станаха месеци и нищо не можеше да ни спре. Гледах как той расте, триумфира, претърпява разочарования, възстановява се. Нагоре и надолу. Обичах много да го гледам как играе. На Коледа стоях на гумен стол, гледайки го как тренира. Само аз, най-добрата ми приятелка Естел, той и неговият спаринг партньор в слънчев калифорнийски ден, който се усещаше като всичко друго, но не и Коледа.

За болезнената раздяла

„Наскоро Григор ми каза, докато говорихме по телефона, след като бе стигнал полуфиналите на Аустрелиън Оупън, че едно от най-лошите неща в живота е, когато имаш правилното нещо в грешния момент. Това ме накара да се замисля за една вечер, която прекарахме заедно преди Уимбълдън през 2015 г. Той бе достигнал полуфиналите през предишната година, побеждавайки Анди Мъри и губейки в четири сета от Новак Джокович в този кръг. Той извади книга, която Уимбълдън подготвя за предишните турнири. Тихо разлисти страниците на книгата докато намери моя снимка, в неговата ложа, гледайки неговия мач. Той ме погледна, тъжен, мисля, че имаше сълзи в очите му. „Видя ли това? Това значи всичко за мен. Да те видя в моята ложа до майка ми.“

Тогава, в този момент, емоционалното привличане, с което се борих, стигна до своя край. Знаех, както и той, че не мога да бъда с този човек в този момент от моя живот. Трябваше да се фокусирам, да се подготвям за моите собствени мачове, моите собствени триумфи и загуби, на най-голямата сцена в кариерата ми. Гледах мача му този ден само защото бях загубила рано в тези турнири. Така че неговият хубав спомен бе лош мой. Това, което значеше всичко за мен се бе случило само защото бях загубила. Как

Източник: tialoto.bg