Николай Пенчев

Рождена дата: 22.05.1992
Пол: Мъж
Ръст: 197 см.

„Голям мъж”, така треньорът Пламен Константинов определи най-младия ни волейболен национал Николай Пенчев. Причината беше, че той игра в отбора и в деня на смъртта, и в деня на погребението на своя втори баща и човека, който го е отгледал от дете. Него и тримата му братя, двама от които също са волейболисти.

23-годишният пловдивчанин има най-трудната година в живота си. Син на волейболист, 197-сантиметровият гигант се запалва по неговия спорт от малък и попада в пловдивски отбор, превърнал се в инкубатор на таланти. Точно с тази дума го определят, когато едва 18-годишен Ники попада в националния отбор на България през 2010 г.

Наричат го „новия Матей Казийски”

За да влезе в А-отбора на страната, заслуга има не само талантът му. Острият поглед на Николай Желязков, който това лято изведе България до сребърните медали на Европейските игри в Баку със супермлад състав, преди петилетка катапултира тийнейджъра направо при батковците.

И малкият носи кадем на националния ни тим, когато дебютира през есента на 2010 г. с фланелката на лъвовете. Още първият мач срещу Китай с участието на Ники е спечелен, както тези дни разбихме на два пъти Германия – с класическото и категорично 3:0.

Неговото присъствие не е оставено без внимание и през 2011 г. Ники става съотборник на колосите и негови съиграчи в нацтима Владо Николов и Андрей Желязков в италианския клуб Пиаченца. Изчакал е само да завърши училище, където е

фен на историята и географията

И веднага бърза да се включи в най-силното първенство на планетата. Ники е част от феноменалния ни отбор, който изненада мнозина като достигна до полуфинала на олимпийските игри в Лондон през 2012 г.

Както обаче се случва в 10 от 11 случая на националните през последните години на големи първенства, губим и тази фаза, и медалите. Следващата година Ники е пак четвърти с тима и на европейското първенство и на Световната лига.

2012 и 2013 г. са първите му години в полския шампионат, където първо играе за „Ефектор” – Киелце, а след това преминава в първенеца „Асеко” – Ресовия.

Финансови претенции на мениджъра му

през пролетта заплашиха Ники със спиране на правата от тима, както писа тогава и международната, и нашата преса. Както преди, така и особено сега – след Европейското първенство в София, на което се представи като истински герой и на арената, и в сърцето си, Ники получава примамливи оферти от по-престижни отбори в по-силни първенства, но е закован с контракт и ще трябва да има поне още един сезон търпение, коментират анализаторите.

Пенчев няма проблем – каквото си пожелае, му се случва. В първото си интервю като национал преди 5 години той си пожелава жена негов тип: „руса, висока, с хубаво тяло и красиви очи”. През 2013 г. златното момче я получи. Като по поръчка в скута му се озова миска, която като по поръчка отговаря на бляна на младия волейболист, като на всичкото отгоре също като него е и спортистка – бивша гимнастичка.

Нейното име е Ингрид Цветкова, която зрителите си спомнят от конкурса „мис България”, който в онази година беше направен като тв риалити. Запознанството им е организирано от тяхна приятелска двойка. Виновниците са колегата на Ники в националния отбор Добромир Димитров и дружката на Ингрид с не по-малко интересно от нейното име – Нанси Карабойчева. Тя пък е носителката на националната корона за красота „Мис България” 2013, откъдето двете красавици всъщност са и приятелки. Малък е светът, хеле пък България!  

В препятствие за тяхната връзка обаче се превръща местоработата и местожителството му в не особено атрактивната за една миска държава Полша.

Там обаче Ники ще прибере след смъртта на втория му баща неговата майка, която сега има най-голяма нужда от него, както самият герой на европейското първенство по волейбол в софийската „Арена Армеец” сам разказа. Помолен да опише себе си в няколко думи, скромният суперталант от Пловдив споделя: „Аз съм си аз. Извън терена съм едно обикновено момче. Обичам да се забавлявам с приятели и да се разхождам. За съжаление не ми остава много време за това. В никакъв случай не се оплаквам, защото сам съм избрал да тръгна по този път. Много борбен характер съм. Докато не постигна целта си, не спирам да се боря”.

Разбира се, в този труден за него момент, той ще има нужда от много подкрепа. Нищо чудно да я получи от съотборника си Тошко Алексиев. Именно съгражданинът на Ники от Пловдив е и първият от батковците в националния волейболен отбор на България, който му подава ръка и му помага във всичко, когато дебютира в тима преди 5 години, за което има благодарността на Пенчев и до днес. 10 години по-старият бивш капитан на лъвовете по думите на сямия Ники му „помагал във всяко отношение да израства”. Ето това се казва отбор!