Тази събота 7 февруари социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” ще покаже един филм за патилата на един стар аржентински мечтател-пътешественик, попаднал в България. „Днес ще ви покажем нещо, което нямаме!” – разказва Мартин Карбовски. – „Ще ви покажем това, което наистина се нарича мечта. Мечта да обиколиш света, което означава да минеш и през България. Няма как!... Това е филм за това, което нямаме. Нямаме мечти. Нямаме пътешественици. За нас мечтата е да си платим парното, тока или в най-добрия случай - лизинга. На Едуардо от Аржентина проблемът му е дали ще пуснат конете му в Китай! Ние се тревожим защо съседите си хвърлят боклука от терасата. Едуардо мисли къде да намери подкови за кончето си и как да измине 30 000 километра около планетата.”

Едуардо Дисколи е от Аржентина. Той е решил да обиколи земята на кон и да постави световен рекорд. Този човек мина и през България като призрак - никой не му обърна внимание, освен крадците и мошениците. Това е един разкошен чужденец, който обикаля света на кон и от Сливница до София той вече имаше какво да разкаже – вече го бяха обрали. Но той не се сърди. Той казва, че с откраднатото може би някой е нахранил децата си. Истината е, че не са го обирали само в България. Едуардо казва, че навсякъде по света е трудно и страшно. „Но има една малка разлика в това да те ограбят бандити и в това да бъдеш поканен в къщата на някого, който ще те обере докато спиш - стараем се докато говорим за българите да избегнем идеята за зловеща уникалност.” – разказва Карбовски. – „Но нея я има – ние сме единствените, които нарушават един от най-святите земни закони – законът за гостоприемството. Поканили го радушно в Сливница човека, но му взели - като наем - нещо от багажа. Едуардо е пример за това, че у нас рядко се вършат престъпления. Последните години у нас се вършат грехове! И от греховете във въздуха витае идеята за наказание.”
След като благополучно заобиколи София по околовръстното, Едуардо тръгна към Пловдив. Пътува със дни по стария път, докато преди Пловдив ние отново не го потърсихме. Беше в една горичка. Пак го бяха обрали. И не само това – цигани искали да му вземат конете насила и понеже той не ги дал, те го прокълнали. „Не е за вярване!” – коментира Карбовски. – „Едуардо някой ден ще разказва на внуците си как циганското проклятие от България го е застигнало по пътя му и той едва се отървал с молитви към вси светии. Този човек наистина смяташе, че съществува такова „проклятие на българските цигани”. Ние не знаехме какво да му кажем. Какво да му кажем? Ние живеем в това проклятие всеки ден...

Днес Едуардо е чак в Израел. Чака някъде там на ивицата Газа да влезе в Египет. Когато напускаше България, той ми каза по телефона: „Не се притеснявай за мен, амиго, лошото свърши, влизам в Турция!” Аз се засмях, а после се уплаших - лошото свърши за Едуардо в деня, когато стигна до Капитан Андреево. А за нас лошото няма да свърши скоро! Ние живеем в лошото! Не знам дали има проклятие наоколо, но едно ще повторя - ние имаме проблеми с Господа точно като хората, които са дръзнали да оберат пътник. Това не е престъпление – това е грях! Срамувам се от това доста. Яд ме е, че един такъв шантав и прекрасен човек като този аржентинец беше обран, шантажиран, насилван, плашен, пак обран и пак заплашван. Ще го кажа културно – ние, българите просто не сме модерни хора. Толкова сме назад, че у нас пътешественикът и неговата мечта все още са повод да ги нападнем от засада, вместо да построим хотел, в които могат да преспиват и коне. Това е проблемът!”