В последния роман на Дан Браун „Произход“ основен лайтмотив е религията и ролята й за цивилизацията, с това е свързан и слоганът на рекламната кампания: „Откъде идваме? Къде отиваме?“. Така световноизвестният писател отново обърна внимание на темата за моралния ориентир на човека, трябва ли новите религии да заклеймят своите „конкуренти“, трябва ли „мрачните религии …да си отидат, за да се възцари благата наука“.

„Религиите в света открай време са най-важният организиращ принцип на човечеството, пътеводител на цивилизованото общество и основен извор на етика и морал“, пише още Браун чрез героите си, които нищят поредната загадка, но по-важният въпрос е умеят ли религиите да се адаптират според промените и динамиката на днешния свят. Наскоро излязлата енциклопедия „Книгата за религиите“ разглежда именно този проблем за адаптацията, за видоизменението, и как въобще се случват тези разклонения (деноминации, както е по-правилно да се наричат) на основните вярвания.

Този справочник с особено богата и добре поднесена информация, каквато е целта и на цялата поредица „Големите идеи, обяснени просто“, е не само хронологичен обзор на вярванията, а се поставят и разглеждат сериозни теми като например модернизира ли се исляма, християнството удовлетворява ли последователите си, защо източните религии стават все по-търсени от западноевропейците и т.н.

„Книгата за религиите“ на издателство "Книгомания" проследява развитието на вярата от схващания, че „дори скалата има душа” и „само специални хора могат да посещават отвъдния свят” (т.е. шаманите), през вече търсещите смисъла на живота въпроси като „защо сме се появили на този свят”, „защо умираме” и убеждения, че „триумфът на доброто над злото зависи от хората”, до съвсем новите проявления на съвременната религия, поставящи в центъра Аза – „истината е това, в което вярвам аз”.

Най-новите тенденции в развитието на съвременните религии пък се обуславят от целта за постигане на вътрешен мир чрез медитация, прочистване на сърцето (например чрез скандирането на популярната фраза „Харе Кришна!”) и желанието за сдобиване с космическа енергия. Оказва се, че признатите за основни религии са 23, а всяка от тях има средно по десетина разклонения, като само християнството има 25, но то е и най-разпространената. Най-старата религия пък е индуизмът – възникнал XIII в. пр. Хр.

Разбира се, повечето от основните религии в света са се формирали от древните цивилизации и фолклорните традиции; развили са се от първобитни вярвания от праисторическата епоха до древни и класически религии – като индуизъм, будизъм, юдаизъм, християнство, ислям. С индустриалната революция и усложняването на философската мисъл от тях започват да се откъсват секти и те да търсят начин да се приспособяват и утвърждават към новите условия. Самото деление между някои течения са с доста размити граници и е трудно да се определи дали са нови религии или разклонение.

Само времето утвърждава едно религиозно течение и доколко то обслужва нуждите на хората; да не забравяме, че и християнството дълго време е било подложено на преследване от Римската империя. Има и някои съвременни деноминации на религиите, които имат доста необичайна спрямо днешните порядки повеля: например пътят към праведния живот минава през сватбата. Според Обединителната църква, чиято основа е християнството, а основател е Мун (Южна Корея), Исус е роден в греховна природа (без брак на Адам и Ева) и затова е изпратен на земята. Колкото и това вярване да ни се струва консервативно, церемониите на повторни обети и организирането на масови сватби са факт. Растафарианството пък например са колкото религиозно, толкова и политическо и социално движение, свързано с обединяването на цветнокожите с африкански корени.

Интересно е да се отбележи, че макар на Запад атеизмът да доминира над религиозността, в световен мащаб броят на хората, изповядващи някаква религия, непрекъснато се увеличава. Ислямът и християнството обхващат повече от половината население на планетата. Освен това все повече хора в Африка масово се отказват от местните религии и се насочват към християнските църкви, но пък западноевропейците са неудовлетворени от тях и търсят смисъла чрез будизъм и други източни религии. Всъщност модерността не налага Библията да бъде опровергана от научните открития. Просто с откритията на Галилей, Коперник и други учени се появяват въпроси, които разклащат устоите на християнството и се появяват първите съмнения относно съществуването на света.

Това става особено осезаемо към края на 18. век и се търсят нови форми на съществуване между вярата и рационалното мислене. Идеята е, че християнството описва защо съществува света по начина, по който го познаваме, а науката обяснява как става това. Тоест това са различни, но взаимно допълващи се въпроси.

„Книгата за религиите“ е подходяща за доста широка аудитория от читатели – от любители до тесни специалисти, като дава възможност за разширяване на общата култура и за бързи и точни справки. Присъстват и кратки биографии на над 30 личности, повлияли за разпространението на религиите. Илюстративният материал и най-вече таблиците и диаграмите пък представят чисто визуално религиозните концепции в лесен за разбиране и запомняне вид и напълно изпълняват функцията си да представят „големите идеи, обяснени просто“.