С огромно ускорение продължи започнатата в края на епохата Зографски реновация на всичките 442 стаи на хотела. Успоредно обаче се направи нещо епохално – цялостна промяна на всички системи – от електрическата до градинско – поливната – нищо не беше пипано 35 години. Колкото и добре да го бяха направили японците, все пак един такъв хотел се реновира цялостно най-много за под половината време – на 15 години.

На практика, според експертната оценка на единствения друг собственик на реална българска национална хотелска верига Стефан Шарлопов пред мен – реновацията – и то направена при трескаво работещ без спиране и затваряне дори за ден хотел – трябва да е излязла 20-30 милиона лева.

На тази база, вече като Хотел Маринела, това стана домът на българското европредседателство и изкара с чест сложната програма на 6 месеца при неспирен поток от делегации на най-високо равнище от всичките 28 страни в ЕС и на 6-те от Западните Балкани, срещнали се със Съюза. На тази база той бе домакин и на Световното първенство по волейбол, и на турнирите София оупън през годините със звездите на световния тенис. И не спира да бъде пълен с гости.

Оказа се правилно решението за отказ от бранда Кемпински, което отнемаше сериозен процент от приходите на собственика. Оказа се правилно и решението за вдигане на наемите на многобройните заведения, както и разширяването на броя места за забавление – хитът Мегами, споменатият вече Марионет, Стрийт Лаундж.

Превръщането на изоставените 30 години кортове, някога домакин на първия у нас тенис турнир на световно ниво, в най-модерната конгресна зала в София ЕФЕ също се оказа печеливш ход, въпреки значителната инвестиция. Тъй като посрещна поредица събития, както от политически, така от бизнес- и банковия живот, посетени от хора като президента на републиката, а и седмицата на модата, превърнала се вече в традиция.

Онова, което Арабаджиеви не успяха да реализират е възраждането на легендарното казино на Японския. Но не на 19-ия етаж, където на мястото на старата работи прекрасната панорамна конферетна зала Силует, а в нов етаж над специалното крило на зала София с нейните сателитни салони за преговори и срещи. Те продължават да работят на пълни обороти и да домакинстват на престижни събития като конгресен център и блок.

Това са моите 40 години в Японския, или 39, ако трябва да бъдем съвсем точни. 4 десетилетия, стотици или хиляди часове в този малък свят. И още поне толкова години напред, дай, Боже!

Защото, още от времената на Кемпински, търговската част се движи от моята състудентка Мира, дошла тук от Радисън, която се издигна до директор и със сигурност ще държи знамето на този хотел високо и развято...

Борис Ангелов

Снимки може да видите в Галерията!