НАЙ-НОВИ
Захари Бахаров изпусна Икар-а, взе го...
Пенко Господинов измъкна под носа на Захари Бахаров...
Преди да я познавам ме дразнеше:...
Любимият на Гала Стефан Николов призна, че преди да я...
Класикът Радичков посвети разказ на хотела
17.05.2019 14:50 | Видян 5070 пъти | Гласували 1
Срещу входа на залата, където трябваше да се състои церемонията, има вътрешна японска градина, оформена от ситен сивкав чакъл, подравнен хубаво с гребло и вчесан на вълнообразни ивици. Няколко зелени храста са се вкопчили със зъби и с нокти за вчесания вълнообразно чакъл. От едната страна градината е заградена със стъкло, от другите три страни я обграждат високи зидове, тъй че тя стои като на дъното на кладенеца.
Тази градина може да бъде обработвана само ако отвисоко се спусне човек и виси той подобно на паяк, без обаче да стъпва в нея. Градината стои като пустинен пейзаж, нито човешки стъпки има по нея, нито следа от животно. Тя сякаш е там, на дъното на кладенеца, още преди сътворението на света, като че самата вечност е засята и е полегнала във вълнообразните й вълни от ситен сивкав чакъл.
За един жител на Балканския полуостров подобна гледка представлява, само екзотична картина, докато за японеца тя е общуване с вечността. Японецът е беден човек, той не разполага с много земя. За него е достатъчно да има пясъчна градина, голяма колкото една педя, той я подравнява с гребло, вчесва я на вълнообразни ивици и като сяда в края на градината си, загърнат в своето кимоно, наблюдава как спускащото се към залеза слънце удължава сенките на пясъчната градина.
Така той общува с вечността. И общува още той с вечността, като отглежда стогодишни дъбове в малки саксийки или стогодишни шарани в жилището си или в своя домашен кладенец, ако има кладенец... Когато отивах за споменатата по-горе церемония в японския хотел, силно впечатление ми направи именно тази пясъчна японска градина.
С какво ми направи тя впечатление? Направи ми впечатление с факта, че в нея всъщност не се влизаше отникъде, което ме и накара да я сравня с вечността и да помисля, че самата вечност е посята в браздите й и че по някакъв особен, чисто свой начин, тъй както стоя застинала на дъното на кладенеца, тя общува с пустинната вселена, отразявайки част от нея.
свързани новини
400-годишната градина на сумо бореца, направил Hotel New Otani Tokyo на мястото на самурайска вила
Маринела с наградата за Градски хотел на годината за 2018 г.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !