В тази книга, с печата на издателство „Хермес“ има цяла галерия герои на Прехода, които са успели да забогатеят и да придобият власт. Тези хора са ни сравнително познати. Някои от тях са възпети във високотиражни литературни произведения.

Тази книга обаче е различна. Тя се занимава най-вече с жертвите на Прехода, с онези интелигентни, а може би и талантливи хора, които не могат да намерят мястото, което заслужават. Някои от тях не искат да се примирят със системата. И тръгват срещу нея с едно от изпитаните й оръжия: РЕКЕТА...Евгений Тодоров е пловдивски журналист, драматург, режисьор, в един момент е бил амбулантен търговец, бакалин, кръчмар и какво ли не. Да не забравим – и един от най-четените блогъри у нас.

Неговите блогове имат вече близо 5 милиона посещения. В първата си книга – „Записки по българския преход“, и в „Тайни писма до Бойко Борисов“ той описа и коментира живота ни през последните 20 години, в „Наръчник на носталгика“ документира бита ни от времето на соца, а в превърналата се в бестселър „Особености на филибелийския характер“ се опита да въвлече читателите в размисъл за онова, което отличава пловдивчанина от всички други. Изключително популярна е неговата поредица „Запомнете Пловдив“.

„Много хора ме упрекват, че изоставям „Запомнете Пловдив“, други пък ми казваха през последните години: „Хайде, стига с тази документалистика, покажи,  че можеш нещо повече“. Истината е, че на сюжета на „Рекет“ попаднах преди 17-18 години, той не е изсмукан от пръстите, и още тогава седнах да пиша сценарий за филм. До този момент бях написал доста сценарии, немалка част са реализирани и в този жанр се чувствах по-сигурен. Докато търсех продуцент обаче, реших да започна „Запомнете Пловдив“.

Уж трябваше да бъде един том, а то се родиха 5. И „Рекет“ все чакаше. Най-накрая му дойде времето – сценарият се превърна в роман. Ако някой обаче реши, че става за филм, готов съм да го върна обратно“, споделя авторът на популярната поредица.