Днес е денят на Валери Петров, който щеше да закръгли век. Накратко разказваме невероятната съдба на един човек, който би празнувал тези дни Деня на победата на 9 май, когато с негово участие във финалната фаза на Втората световна война преди 75 г. е победен нацизмът. На сина на един от най-видните юристи на царска и на соц. България, професор, декан на най-елитния факултет на Софийския университет.

Това е и първият ни посланик в САЩ между войната и падането на Желязната завеса. Пак тогава синът му Валери е културен аташе на страната ни в Рим като възпитаник на стария Италиански лице в София.  Като ученик още на 16 г. издава стихотворения, а на 18 г. публикува първата от 39-те си книги под чуждо име. Завършва медицина и е лекар първо в Рилския манастир. Където принципно лекуват душите.

Минава като доктор и през Военно-медицинската академия - о, да - тя не започва и не завършва с ген. Мутафчийски. По ирония на съдбата, там и прекарва последните си дни през август 2014 г., преди да си отиде от този свят след два инсулта, оставил огромно духовно наследство.

На което не хвърли сянка дори битността му на депутат във Великото народно събрание през 1990 - 1991 г. от БСП, на която беше една от най-ярките символни личности. На 16 април 1991 г. и неговият подпис е положен под новата Конституция на България.

Както под прекрасни стихотворения, не по-малко познати филмови сценарий - стигат само класики като На малкия остров, Рицар без броня или Йо-хо-хо, великанската работа по преводите на Шекспир на най-прекрасен и остроумен български език, какъвто отдавна сме забравили, че имахме.