Защо Вики Бекъм влезе в болница...

Виктория Бекъм се оказа в болница заради предозиране с...

Премиер след оставка

Така си тръгна след подадената оставка нидерландският...

Цънцарова: Вече съм в 120 минути

отпечатай новината

31.08.2020 10:26 | Видян 1196 пъти

Цънцарова: Вече съм в 120 минути

Мария Цънцарова е от Карлово. Завършва журналистика в Софийския университет и магистратура по мениджмънт в НБУ. Още като студентка започва работа в "Нова телевизия". От 2013-а е част от екипа на bTV Новините.

Сред репортерските й находки са разкрития за схемите на ДПС за купуване на гласове, за имотното състояние на Делян Пеевски, разследвания за хора от подземния свят, за незаконните сондажи по отсечка от магистрала „Струма” и много други.  Автор е на поредицата "На 180 градуса" в предаването "120 минути". Носител е на редица отличия, сред които на фондация "Радостина Константинова", на фонд "Валя Крушкина", както и приза на НБУ "Журналист на годината".

Омъжена е за ученическата си любов Симо Голев, синовете им Георги и Костадин са на 3 и 1 година.

Вижте откъс от интервюто с нея за новия брой на в. „Всичко за семейството“.

Как се справяш с всичко?


Ставам в 4:30 сутринта, в 6 вече съм в телевизията и се подготвям за ефир. Децата в момента са в Карлово. Там е майка ми, семейството на мъжа ми. Татко им също е с тях в момента. Иначе нямаше да можем да се справим. Бях на нисък старт, тръгвах за Карлово, когато чухме анонсите за нова конституция и Велико народно събрание. Събитията се завъртяха, върнаха се извънредно и живите актуални предавания, които по традиция почиват през август.

Имаше ли притеснение как ще се справиш?

Заради цялата ковид ситуация и въведените мерки в bTV работим на смени и с ограничен ресурс. Като добавим и летните отпуски, се налагат такива екстремни ситуации. Целият този адреналин веднага ти връща бодростта. По това време на обяд вече се поуспокоявам, защото има достатъчно време до следващия ден, до следващия ефир. Продуцентите в телевизията са на изключително високо ниво. Но да замествам едновременно трима колеги, както се случи, макар и за кратко, беше предизвикателство.

Преди да заместя Тони (бел.ред. Антон Хекимян), сме репетирали в студиото. Аз не го бях виждала на живо, тъй като то започна да функционира, когато вече бях в майчинство. Беше планирано, бях подготвена как са разположени камерите, каква е обстановката.

Докато в сета на Цвети Ризова не съм сядала никога, беше въпрос на минути да си кажем в коя камера да си кажа анонса и започна ефирът. В студиото на Светльо Иванов съм била само негов събеседник, не съм запозната чисто технологично как се случват нещата. Ситуацията понякога предполага бързо адаптиране.

Явно през майчинството си поддържала форма.


Не, напротив. Бях извън всякаква форма. Съзнанието ми беше жадно за такъв тип преживявания. Когато бях потънала в ежедневието с децата, информационният поток много повърхностно преминаваше покрай мен. Сега ми е два пъти по-трудно, защото се опитвам да наваксвам с информация, която не съм проучила в дълбочина. Сядам да прочета за даден събеседник, излизат стари сюжети, които имат отношение към днешните, а се оказва, че в онзи момент не съм ги проследила в детайли. А е важно, когато някой сяда срещу теб, да познаваш отлично детайлите. Неочаквана дълбочина се открива, която трябва да преплувам, за да стигна до какъвто и да било разговор.

След отпуската какво предстои?

Ще продължа поредицата си "На 180 градуса" в предаването на Светльо Иванов. Струва ми се, че правя нещо важно с нея. Много е свързана с краткосрочната ни памет, която се оказа, че изветрява бързо. Сигурна съм, че в момента на хората ще им е трудно да формулират какво конкретно доведе до това недоволство и изкара протестиращите пред Министерския съвет. Да опресняваш собствената си памет и тази на зрителите не е лесно. Дори от технологична гледна точка да стигнеш до всичкия архив по дадена тема е нещо трудоемко.

Какво правиш, когато е трудно да достигнеш до събеседника си?

Може би са едно на много интервюта, когато можеш да отключиш някого, да докоснеш тази част от неговото съзнание, което да го предразположи да каже неща, които не е искал да каже. Понякога един въпрос, който се е родил в хода на разговора, отключва събеседника. Например, когато Румен Овчаров получи присъда две години условно и да плати 16 милиона по граждански иск. В студиото твърдеше колко порочно е действала цялата правосъдна система към него. Сигурна съм, че не искаше по този емоционален начин да го разкаже. Слушайки го внимателно, се опитвах да следвам неговата мисъл.

С кратки въпроси да го накарам да даде конкретни имена. Защото е лесно да кажеш, че системата е корумпирана. Това пък доведе до следващо разплитане на положението в БСП, защото той говореше за Кирил Добрев. Впоследствие Кирил Добрев прие поканата за интервю и разказа за други процеси в партията. За съжаление, след това г-жа Нинова не прие поканата за интервю, а съм сигурна, че и тя има какво интересно да каже. Но има и събеседници, за които знам предварително, че не искат да дадат отговори. Там са важни въпросите. Защото за зрителя е важно да види кои са въпросите, на които събеседниците не отговарят или не отговарят честно. Това се хваща. Както аз чувствам, когато някой не казва истината, така и зрителите.

За пореден път в изследване bTV печели доверието на зрителите, как се постига това?

Не искам да говоря претенциозно. Някак си корпоративното говорене никога не звучи искрено от устата на журналист. Само че аз имам ежедневен контакт с хората, които взимат решенията за новините и актуалните предавания. Виждам, че всички те и колегите ми сме водени от убеждението, че оставаме една от малкото свободни медии. Водим се от чисто принципните позиции, че трябва да съществуват всички гледни точки, че получен отказ не може да е причина да не правим дадена тема. Смятам, че това усилие се вижда и се оценява от хората. Те не могат да бъдат излъгани.

Как криеш личните си пристрастия на екран?

Не че съм по-обрана в емоциите си, но някак си наистина съм водена от любовта си към истината. Няма хора, които да са имунизирани срещу критика. Това е важното във въпросите, не толкова да накараш някого да се чувства неудобно. Лесно е, когато се опитвам да видя всичко през погледа на зрителя. Такава ми е нагласата, добронамерена съм към всеки събеседник. Подхождам наистина с любопитство да науча повече и да изляза от този разговор по-информирана, по-познаваща човека.

Имаш ли мечтано интервю?

Не точно мечтано, по-скоро за мен би било професионално предизвикателство да направя интервю с Делян Пеевски, Ахмед Доган, с Бойко Борисов също, защото отдавна говори само от джипа си. С хора, от които всички очакваме много отговори и към които всички имаме много въпроси. Ще ми е трудно, но бих искала да имам възможност да се подготвя за такива интервюта.

По едно време името ти вървеше с етикета "разследващ журналист".


Винаги много ме е тормозело това. Не искам хората да гледат на мен с едно наум, че винаги се опитвам да науча нещо, имам заден план и ровя. Не подхождам със съмнение към хората. Не искам да ме свързват само с проблеми и сложни казуси с криминален оттенък. Днес гледах с такова любопитство живото включване от Варна за подводницата "Слава", станала музей. Това профилиране никога не ми е допадало. За съжаление, не се справям добре с културни теми, там се изисква специфична подготовка. Но това не ми пречи да имам любопитство и към тях.

Разследващ журналист е много претенциозно. Не винаги това, което съм правила, е било разследване, било е репортаж. Има колеги, които влагат изключително много труд. За всеки репортаж на Марин Николов може да се каже, че е разследващ. Той рови, проверява, открива. Стоян Георгиев по същия начин от всяка тема може да извади такава дълбочина, за която аз понякога нямам око да я видя. В крайна сметка е важно да можеш да преведеш на езика на хората това, което е проблем. И те да го разберат.

автор: СЛАВА

Етикети: , , , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !