Мария Метлицкая печели сърцата на милиони читатели с тънка ирония и човешки истории Авторка на увлекателни и мъдри истории, Мария Метлицкая още с първите си литературни опити печели сърцата на милиони читатели. Творческата й натура винаги я тласка да търси различни форми на себеизразяване – занимавала се е с декупаж на мебели, писала е стихове и разкази.

Споделя първите си произведения с приятели и близки и когато папката с разказите й попада в ръцете на известната руска писателка Виктория Токарева, тя остава възхитена и бъдещето на Метлицкая като автор е решено. През 2011 г. е публикувана първата й книга.С историите си Метлицкая кани читателите си да наблюдават живота на други обикновени хора, да изслушат разказите им, да съпреживеят съдбите им. Бързо ни изпълва усещането, че познаваме тези герои отдавна, дори ги оприличаваме на себе си или наши познати.

И макар самата авторка да нарича себе си „реалист с уклон към песимизъм”, тя всъщност умее да разсмива с тънка ирония и да ни убеди, че всяка радост и тъга имат смисъл. Вероятно големият успех на книгите й се дължи на това, че пише за неща, които е преживяла лично: „Изживяла съм страсти и разочарования, болка и обиди – все неща, пред които съдбата ни изправя. Не трябва да се предаваме. Човек носи в себе си огромни сили, за които не подозира, и животът ни помага да ги разкрием.”

Макар Метлицкая да познава ролята и на снаха, и на свекърва, сюжетът на „Дневникът на свекървата” не е взаимстван от личния й живот. Романът е толкова завладяващ, че се превръща в абсолютен бестселър в Русия с над 100 000 продадени екземпляра. По него е заснет и телевизионен сериал, който също жъне огромен успех. Този пълен със забавни истории, самоирония и житейска мъдрост дневник се води от Елена – московска интелектуалка, чието спокойно и подредено ежедневие е разтърсено от най-големия катаклизъм за една майка с единствено дете син.

В живота й се появява най-страшната особа от женски пол – бъдещата й снаха, с която тя ще трябва да дели Даня. Нюся определено не е подходящата половинка за този красавец с телосложение на римски атлет (както го описва майка му). Затова Елена едва прикрива своята неприязън към момичето и колко й е трудно да възприеме провинциалните му родители.

Терзанията и комичните моменти в живота на новоизлюпената свекърва продължават и след сватбата, когато й се налага да живее заедно с младото семейство. Тя се опитва да бъде търпелива и добронамерена заради сина си и да преглътне лошите маниери и мързела на снаха си. Въпреки старанията обаче дълбоко в сърцето си Елена предусеща, че бурята тепърва ще се разрази. Но както мнозина знаят от собствен опит, при такива яростни сблъсъци няма победители.