Актьорът не щади емоции в пълнометражния дебют на Павел Веснаков „Уроци по немски“

„Първият ден е понеделник. Der erste Tag ist Montag“ – касета с изброяването на дните от седмицата на български и немски върви непрестанно в колата на Юлиан Вергов. Емоционално дистанциран от това, което чува, той не повтаря нито веднъж репликата на чуждия език... въпреки, че героят му Никола се готви да емигрира към Германия.

На 50 години трудно ще го научиш – повтарят му и двамата му родители, които въпреки че не живеят заедно сякаш си прочитат мислите по темата. На тях Никола, чиято условна присъда скоро приключва, им разказва ведро за заминаването си. Личи си, че си измисля част от фактите – пред майка си твърди, че е изпратен в странство от завода, в който е работил досега, пред баща си – че ще вози работници с бус. За това, че няма да е до болка автентичен с тях зрителят разбира още от кадрите в колата му – където той сменя потника с бяла прецизно изгладена риза, символизираща не само уважението му към родителите, но и по-подредения живот, който им внушава, че самият той води.

„Уроци по немски“ разглежда някои от големите теми, с които неизбежно се сблъсква всеки човек – смяната на ролите между децата и родителите, нежеланието на по-възрастните да са „кравата, която суче от телето“ и неистовите опити на по-младите да подсигурят максимално достойни старини на предците си. Пълнометражният дебют на Павел Веснаков („Откраднат живот“, „Денят на бащата“) се задълбочава и в проблема за бягството от родината. Смачкан от системата, героят на Вергов сякаш няма добра алтернатива за себе си в България. В Германия обаче остава далеч от най-любимите си хора – родителите си и децата си.

Фотографията, с която Веснаков също се занимава от години, оставя голям отпечатък пък върху визуалната концепция на „Уроци по немски“. Кадърът винаги изглежда композиран до съвършенство – ефект, който не се губи дори когато на оператора Орлин Руевски се налага да изминава километри с камерата на рамо заради документалния стил на заснемане с кадри, които не се прекъсват почти през целите сцени. Тежка физическа работа се полага и на Вергов в своеобразната сюжетна рамка, която Веснаков изгражда и със сценария си. Ако в началото той носи на ръце ранено животно, то по-късно във филма на гърба му се качва собственият му баща, изигран от Васил Банов. „Снимахме тази сцена цял ден и всички ме питаха как съм и как е гърбът ми. Бях добре и на следващия ден нямах проблем. По-късно снимахме с Васил Банов обаче една от по-тежките емоционални сцени и на следващата сутрин не можех да стана“, признава Вергов, който спечели наградата за най-добър актьор от последното издание на филмовия фест в Кайро с „Уроци по немски“.

Общо шест години пък отнема реализирането на този дебют на Веснаков. Идеята се ражда през 2014 г., а снимките стартират през 2019 г., като камерата се върти в продължение на 32 дни в региона около София, където е отраснал самият режисьор. След като се сблъска и с поредното си предизвикателство – световната пандемия и затварянето на киносалоните, „Уроци по немски“ все пак ще се срещне с българската публика. Това ще се случи в рамките на 25-ото издание на София Филм Фест, като заглавието влиза и в международния конкурс на форума.