Локдауните показаха колко изостанало е българското образование не само според световната статистика, която за 10 г. свали страната ни с 19 позиции до срамното 83-то място в света. Огромна част от учителите и дори от учениците се оказаха неподготвени за трансформацията, след като години наред само са обещавани нови технологии в училищата. Според Националната стратегия за младежта 46% от младежите между 16 и 24 г. НЕ са дигитално грамотни. Според данни на МОН, огласени преди 4 г., над 80% от учителите НЕ са дигитално грамотни. Оттогава няма нови данни, които да са публикувани, но дори процентът да е двойно по-малък, това е огромен проблем.
Липсата на модерно и адекватно образование сега означава постоянно и все по-бедна нация – връзката е пряка и е разбираема за всички, без онези, които управляват системата, или поне това сочат постигнатите от тях резултати.
Така първа и основна цел на българския законодател е да установи задължителен дигитален минимум и за преподавателите, и за техните възпитаници и аз се кандидатирам за народен представител именно с такъв проект – един от моите 23 за 23-ти МИР”, пише инж. Таня Иванова, водач на листа №9. Тя поставя като специален акцент дигиталната грамотност на малцинствата, защото при тях процентите са още по-ужасяващо ниски. А няма друг начин тези хора да работят за обществото, да бъде преодоляна трайната им бедност, да бъдат опазени от въвличане в редовете на престъпността, освен изравняването на образователните стандарти.
„Това е истинското социално включване на малцинствата в 21-ви век, всичко друго са напразни кампании”, смята инж.  Таня Иванова.
За нея, именно заради бедността, изключително важно е да бъдат предоставяни безплатни електронни помагала на всички ученици, защото само така им се осигурява равен старт в живота. А хартиените учебници, макар и голям бизнес, свързан с властови кръгове, са все по-голяма екзотика в целия ЕС. Водещите държави в сферата на образованието като Финландия отдавна са на различна от нашата скорост и резултатите им са налице – огромни успехи и социален напредък, както и нашите – отчайващо и запазено последно място не само по дигитална, но и по функционална грамотност. Близо половината ни деца я нямат според международните оценителски системи.
„Закъснели сме с години във всички тези толкова важни не за утрешния – за днешния ден на България основи на развитието на нацията и на държавата. Инвестиции в образованието не значи заплати, а качествен скок. Другото е обричане на бедност и неграмотност, за каквито и „приоритети” да ни говорят”, категорична е Таня Илиева, водач на листа №9 в 23-ти МИР – София, ДПС.