„Един от моите 23 проекта за 23-ти МИР е да помогнем на хората на изкуството със свободни професии, които бяха най-ощетени от корона-кризата и липсата на мерки от страна на властта, като разтворим в градската среда тяхното творчество. Това се прави навсякъде в Европа и по света, само не и у нас. И не трябва да става само на думи, а на практика. Тяхното игнориране, на което сме свидетели особено през последната година, е абсолютно неприемливо, безотговорно и несъстоятелно.
Дали става въпрос за произведенията на пластичното изкуство, за музикантите или за актьорите, режисьорите, операторите, фотографите, в карантина или не, тази концепция позволява на творчеството и неговите създатели да живеят и да работят, независимо от условията. Има някакви наченки на мислене и действие в тази посока, но всичко трябва да се систематизира. Активностите под открито небе изобщо са много важни за развиване в район с 3 планини и възловите паркове на София като Борисовата градина и Южния, но не само. Посветила съм им няколко различни проекта – този, който е културен, но също образователен и спортен, които ще представя в следващите дни.
Разбира се, първата стъпка е всички тези неща да бъдат законодателно фиксирани чрез конкретни правни норми. И специално в арт-сектора и със стимули за общините и за частните меценати, които – като помагат на изкуството, да помогнат и на себе си.
Странно е, че досега в толкова много парламенти за 31 години – вече 11, никой дори не си прави труда да приложи подобно нещо, особено от представителите на тези гилдии. А точно за тях и тяхното настояще и бъдеще става дума. Единственото, което прокараха беше легализиране на иманярството и неговите колекционери.
Това е и моя амбиция, ако ми бъде гласувано доверие да стана народен представител – да променя нещата. И не само заради изкуството и културната индустрия, но и заради нашите деца”, пише Таня Иванова, водеч на листа №9 в 23-ти МИР - София.
„Световните изследвания показват, че колкото повече красиви обекти за наблюдение имаме, толкова по-добре се чувстваме, а психическото здраве, особено в пандемия и в следтравматичния период, който се очаква да продължи 3 години, вече се очертава като сериозен проблем и предизвикателство за нацията. В същото време, средствата, които се отделят за психичното здраве са наистина жалки в нашата държава – пълно неглижиране от властта.
Изкуството, разтворено в градската среда, има и важен възпитателен ефект за децата ни, а нашата градска среда, дори в 23-ти МИР в София, който е смятан за най-благосъстоятелния в цяла България, е далеч от всякакви стандарти за естетичност. Очевидно е, че без законова принуда, няма как да променим това незавидно положение”, заявява категорично Таня Иванова.