1. Кой владее медията - двете най-мощни медии в България е техните групи - бТВ и Нова са чудесен пример, както и основните вестници - на практика няма ясна представа кой ги владее. За бТВ до смъртта на Петр Келнер, който загина в загадъчна авиокатастрофа малко след като купи медията, имахме яснота за собственика, но не и за онзи, който диктува на гласовете, които нареждат на водещите от слушалките на ушите им какво да питат гостите, с кого да се държат нежно и да "забравят" важните въпроси, а кого да психират. Освен това, не е лесно да се проследят и скритите връзки между медиите. Не е трудно обаче, като следим съдържанието им, да разберем, че едни и същи ръце дърпат конците на уж притежавани от различни фигури средства за масова информация.

2.  Кой рекламира в дадената медия - неотдавна описахме случая с ИНСА ойл, която напоследък изведнъж се превърна в основен рекламодател на Нова телевизия - бизнесът на тази компания, както се разбра от други наши публикации е свързан предимно с държавния резерв, а няма голяма и известна верига бензиностанции, за да има смисъл от тези милионни вложения. Когато види това и направи бърза проверка в 19min.bg или google, човек може да си даде сметка кой диктува изсипването на парите и позицията на телевизията, определяна на тази база.

3. Кой властва в държавата - медиите, както сами казват, "отразяват" - т.е. те са огледало на онзи, който "владее положението / резултата".

4. Кой задава тона - кой е главният източник на власт в самата медия - чий е онзи глас, който зрителите чуват в ушите на горките водещи в сутрешния блок, та чак зрителите чуват, да им диктува въпроси и поведение.

5. Кой идеологизира - кой определя цялостната политика на медията, нейните реални цели и действия.

Отговорите на тези въпроси дават представа защо зрителите и читателите най-често наблюдават несъответствие върху мисълта и действието - т.нар. когнитивен дисонанс. По-просто казано: как едни хора вземат завои и изведнъж започват да говорят обратното на онова, което са казвали преди.

Защо се получава така? 

Защото, и без соца, медиите са поставени под натиска на външни и всеки журналист - пешка - на вътрешен цензор.

Понеже, както твърдят социалозите - човек не е реален извън обществото, интересното е, че промяната в позициите на публичните говорители се следва и от публиката: с така нареченото преднамерено четене/гледане/слушане, дори още с избора на медия, която отговаря на нашите моментни виждания - ние ставаме жертви на цялата тази схема. Всеки от нас. Така започваме да виждаме само определени цветове от плетеницата пред очите ни. И да отхвърляме, че може да има други краски. А трябва да търсим друга гледна точка - вече трябва да се проверяват поне 5, не само 2, независими един от друг източника, защото никой не знае всички тайни връзки между медиите.