Служители от ЕС заявиха пред Financial Times, че опитите на Европейската комисия да разшири системата за търговия с въглеродни квоти до най-замърсяващите сектори на икономиката, като автомобили и сгради, са изложени на риск, тъй като държавите се противопоставят на това намерение, защото смятат, че Брюксел ще принуди най-бедните да платят сметката.

Франс Тимерманс, отговарящ за Зелената сделка в ЕК, каза, че мерките са необходими. "Нашите настоящи инструменти не правят достатъчно. Ако не се борим с климатичната криза, ще водим войни за вода и храна", казва той. Брюксел представи в сряда 13 законодателни мерки, предназначени да помогнат за намаляване на вредните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. и за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

В основата на стратегията е опитът за разширяване на механизма за ценообразуване на въглерода в ЕС, известен като Системата за търговия с емисии, където компаниите трябва да плащат за разходите за замърсяване. От създаването си през 2005 г. системата за квоти е ограничена до големите производители на енергия и замърсяващите индустрии, които купуват кредитите, за да покрият разходите за своите емисии. През последния месец цената на въглерода в ЕС се движи около 55 евро за тон, или повече от два пъти от предпандемичното си ниво, тъй като търговците залагат на това, че цената на квотите ще се повиши, ако ЕС иска да постигне целите си за емисиите.

Financial Times и Guardian твърдят, че Италия, Франция, Испания, Ирландия, Унгария, Литва и България са се обявили против предложението. Освен вече споменатите забележки, седемте страни са изразили и притеснения от предложените промени в механизма за търговия с въглеродни емисии. Досегашната Система за търговия с емисии (СТЕ) се планира да бъде допълнена с трансграничен въглероден данък (ТВД). Той ще се плаща от вносители на определени стоки, ако в страните на производство извън съюза няма толкова строги екологични правила.