Насочената мрежова реклама е пъти по-ефективна от телевизионната, защото не стреля на посоки, а направо – спрямо точните характеристики на всеки човек. Десет наши лайка стигат на изкуствения интелект, за да ни познава, колкото колега, 50 са достатъчни, за да ни е под кожата като приятел, а при над 100 – удряме ги, ако не за ден, то за два – вече сме му ясни точно, колкото сме на най-близките си хора.

Мислим се за много тайни, но на базата на наслагването на информацията, изкуственият интелект ни изчислява за секунди, дори когато се опитваме да го заблуждаваме. Той ни подтиква да не хитреем, а да се оставим с ленив мозък да се движим по допирателната при минимум съпротивление.

Той даже ни помага да се открием повече с т.нар. „приятели” в социалните мрежи, които идват като замяна/компенсация на отчуждаването, особено при последната година и половина локдауни и откъсване между хората. Той съзнателно уврежда комуникативните ни възможности в реалността, за да бъдем по-лесни за атака от Синдрома ФОМО, така че да сме откъснати от добиване на информация чрез книги, пътувания, общуване с други хора, в това число по-интелигентни от нас, и да бъдем жертви на нейното поднасяне. 

Какъв е лайфхакът за почивка, ако е невъзможно, а то май вече е невъзможно, да бъдем извън системата на Аламо и ФОМО? Информационен детокс. Наричат го още цифров детокс. И за него вече има прескъпи клиники, каквито досега бяха свикнали да приютяват звездите при други зависимости като алкохол и наркотици.

Простото всекидневно решение е поне час – час и половина преди и след сън да не посягаме към смартустройствата.