- А не се ли зароди в такъв случай в теб някакво тайно желание да се върнеш отново и да живееш в България?

- Имаше, да. Между другото, първото, което казах на семейството си, когато излязох, беше именно това – че много мило и много силно въздействат и българската земя, и метоха, и църквичката ни, всичко, което правехме там, ако щеш и миризмата на кравата, кокошките и козите. Всичко те връща в едно такова старо време, което си е твоето… много искам да се върна. Даже в момента работя по това камъните, гривните и всичко, с което се занимавам, да се насочи и към България, за да мога дори и да не е изцяло живота ми тук, да си идвам за по-дълго време в родината. А защо не и да се върнем тотално тук… Опция е, определено.

- А какво мислят по въпроса твоят съпруг, дъщеричката ти?

- Ема е много щастлива, когато е в България. Това място си е и нейно, защото тя е родена тук. Две години от живота й са минали в България. Липсват й и приятелите, и българския език. И колкото и да е чудно, в Америка сме с много българи, но когато се съберем, и децата се скрият от родителите, пак си говорят на английски. Но когато ги хванем, веднага им казваме: "Говорете на български!" Колкото и да се опитваме да си запазим българския, обичаите, когато не сме в България, сме на чуждо. И сякаш и Ема усеща това. Мисля, че един ден, ако се върнем тук, тя ще е много щастливо дете. Отворени сме към тази идея, но и да стане, ще е плавно, защото все пак и в Чикаго имаме своя живот, роднини и работа.

- Как ви се отрази пандемията, с която продължаваме да се борим упорито?

- Цялата тази история е много плашеща и има много ъгълчета, от които можеш да погледнеш ситуацията и да разбереш защо е страшно. Страшно е най-вече, защото се всява огромна паника и стрес. Страшно е, защото всъщност виждаме и колко хора загиват. И то не свършва… И още повече се страхуваш. Аз се обърнах към камъните – нещо, което мога да правя винаги и от вкъщи, и от полянката навън – и това ме спаси чисто психически. Колкото и да не сме имали контакт с хора – тъй като в Америка обстановката беше много изолирана – успяхме да се сплотим още повече, защото прекарвахме времето си заедно. Аз съм такъв човек, че умея да се изключвам от негативното, страня от него, намирам с какво да го заместя, за да стане по-светло. По този начин преминахме до момента през пандемията.

- За финал да се върнем отново към "Фермата" – кой искаш да видиш на финала?

- Марти, Любо, Кико, това са хора, които държа да видя на финала. И един от тях да спечели. Но има и хора, които изумяват със стратегии и отношение – ако щеш и един Пламен, с който минахме през толкова перипетии, дори и той заслужава. Който трябва да спечели, ще стигне до финала и ще си извоюва първото място.