- И кой се оказа такъв пример?

- Не мога да преценя, по-добре хората да преценят. По-скоро се опитах аз да бъда човекът, който не би се отказал от себе си в името на някаква награда. Предлагам това и като подход в живота – не само към останалите участници, но и към зрителите.

Кое всъщност в живота е достатъчно, за да се откажем от себе си? Ами нищо според мен. На първо място човек не трябва да губи себе си, а оттам нататък, каквото успее да постигне, без да е жертвал ценностите си, е предимство.

- Участниците във "Фермата" бяха ли настроени според теб, чисто поведенчески, да променят принципите си в името на това на всяка цена да продължат напред в играта?

- Не бих могъл да го кажа със сигурност… Всеки човек има своя истина и за мен това също е една от ценностите, които искам да предам на хората. Да не се опитваме да обобщаваме или да оценяваме… Не мога да осъдя някой, че е взел решение да е в игра, но мога да кажа, че аз не бих искал да го правя и не съм го направил.

За мен дори, когато си в игра, не оправдава това да говориш на друг човек, който също е в нея, едни неща, а всъщност да мислиш други.

Говоря за скритите намерения, които обикновено другите не разбират. Това са едни нечисти взаимоотношения, които не мога да оправдая пред себе си.

- Може би това е стратегическа манипулация, точно защото става дума за игра?

- Да, така е, това се получи. Но това означава също, че поставяш другия човек в ситуация, за която той не е наясно, когато му говориш, дали си стоиш зад думите или те са част от някаква схема. А така никога не можеш да опознаеш другия. Живка, например, от една страна е много полезна за всички зрители, защото споделя стратегиите си пред тях, но за участниците е много трудно да я опознаят и харесат, понеже през цялото време са на тръни – дали това, което казва, е тя самата или е някаква игра. Реално аз, като участник, мога да кажа, че не успях да я опозная именно заради това – винаги имах съмнения тя ли е, не е ли.

Ваня пък, по-скоро беше открит участник според мен. Но тя също на моменти се луташе в разбиранията за определени ситуации и ставаше жертва на атаките, които се отправят към нея. Това, което беше представено отвън, бе, че едва ли не нея всички са я нападали, а ние сме стояли отстрани и нищо не сме направили, а не е точно така. Това, което Ваня искаше от нас, не беше само да я защитаваме, а да се включим заедно с нея, за да правим контраатака срещу другите. Това вече не е само защита, но и атака. Тогава цялата ситуация придобива съвсем различен оттенък. Не е едните насилват някого, а го правят, а другият се опитва да им връща – и се получава двупосочен бой /тук не се разбира какво иска да каже/. Ваня искаше да натрие носа на Кирил и Ивайло, и да организира армия около себе си, за да се случи това. А това не беше това, което нито аз, нито Жоро искахме.