- Какво искахте вие?

- Бидейки във „Фермата“ три месеца, в които сме опознали и Кирил, и Ивайло, и виждайки, че те не са хора, които лесно можеш да промениш – да влизаш във война с тях, щеше да е просто едно разхищение на ресурсите, на енергията. Те са закоравели в това да ти опонират, нямаше смисъл от такъв безсмислен сблъсък.

- След края на "Фермата" останаха ли приятелства?

- Отвън най-приятното е, че виждам как зрителя, макар епизодите да са непълни за цялата картинка вътре, е успял да вникне в характерите на всеки от участниците и да разчете това кой какъв човек е. Това е супер, защото докато бяхме вътре, нямаше как да знаем дали хората отвън ще имат тази чувствителност да видят в действителност това, което се случва.

А това, което реално стана е, че вътре бяхме на две групи. По-голямата група си служеше повече с обидни епитети, мачкане и т.н. (говоря за Мартина, Ивайло и Кирил, и всички около тях). Аз бях от по-малката. Хубавото е, че този баланс на сили, който беше във „Фермата“, в живота следва обратната логика. Това за мен е едно спасение и възкресение на ценностите и идеите, които имам.

В крайна сметка „Фермата“ не е игра за спечелването на голямата парична награда, а в същината си е едно съревноваване на ценностите, представлявани от участниците. В това съревнование зрителят е жури, но определя победителя в зависимост от това на кой симпатизира и на кой не. Това е истинското състезание според мен, истинската битка.