- Тоест искаш да кажеш, че не винаги този, който печели голямата награда, е истинският победител?

- Голямата награда се явява като една залъгалка, като един катарзис, който има за цел да изобличи тези, които са готови да се откажат от себе си в името на парите, преминавайки всякакви човешки граници.

Скритото истинско състезание във „Фермата“ е за симпатията на зрителя и за ценностите, които участниците представляват, а не за голямата награда. Това, ако се разбере от хората, и те ще са спокойни, че не злото е победило, а злото е било изобличено – това е всъщност победата.

- И все пак, ти отпадна на крачка от финала, и вероятно си имал нагласа за това какво би направил, в случай че спечелиш голямата награда?

- Не бих могъл да кажа как щях да ги похарча, но за мен най-важното е да тръгнем напред като общество, да се грижим заедно за децата – да бъдат развивани, научени и образовани. Съответно всичко, свързано с подпомагане на този процес, е инвестиция с огромна възвръщаемост, от обществена гледна точка. Така бих похарчил тези пари.

- Какво отключи в теб желанието да се развиеш по този начин – като мислене и опорни точки за живота? Имаш ли пример, който следваш?

- Супер въпрос! Ясно е, че всичко тръгва от родителите. Когато те са те обичали и са те научили да обичаш света и хората, ти го развиваш и в живота си. Но ако човек иска да бъде добър, да обича света и хората, на първо място трябва да вземе вътрешно решение, че иска да бъде именно това. Това е решение, избор, който аз съм направил още като дете. После всичко, през което минава живота ти, преминава през този избор, през тази призма.

Всеки човек може да бъде всичко, което пожелае, стига първо да мисли в главата си за своя архетип – изначалната идея какъв иска да бъде. И второ – да вземе решение да преследва тази идея. Ако архетипа ти е да крадеш или просто да си паразит, да живееш на гърба на другите, например, после трябва да си зададеш въпрос – а ако всички останали бяха като мен, дали щяхме да просъществуваме като общество?! Отговорът е НЕ, защото няма да има кой да произвежда стойност, от която ти да се храниш. Тоест, мислейки за идеала си, той трябва да е такъв, че да е възможен и за останалия свят, ако хипотетично всички в него го имаха.