Ник Вуичич е роден без ръце и крака, но не оставя тези подробности да го спрат! "Дейли Мейл" публикува невероятната история на този човек, който може да накара всеки от нас да се замисли и да предизвика истинско възхищение към човешкия дух.

Смелият 26-годишен мъж, чието тяло е почти изцяло торс, играе футбол и голф, плува и сърфира и пътува по целия свят, въпреки, че е лишен от крайници, пише yellow.bg.

Освен торс, Ник притежава единствено нещо като миниатюрен крак, който му помага да балансира и му позволява да рита и да се придвижва.

Той използва единствения си крайник за да пише с химикалка и по клавиатура, както и да взима предмети.

"Наричам го пилешкото си краче и съм загубен без него”, шегува се Ник, който е роден в Мелбърн, Австралия, но в момента живее в Лос Анджелис.

"Когато съм във водата, аз не потъвам, защото 80% от тялото ми са бели дробове, а моето пилешко краче играе ролята на перка.”, обяснява мъжът.

Когато запитали Ник за сексуалния му живот, той отговорил, че дал обед за сексуално въздържание преди брака и бил решен да го спази, макар, че имал няколко сериозни връзки.

Когато Ник се родил, баща му така се шокирал, че изхвърчал от болничната стая и повърнал. Обърканата му майка не можела да го прегърне, докато не станал на четири месеца.

Неговият недъг – рядка форма на Phocomelia (аномалия на развитие, при която горната част на ръката или крака липсват. Обикновено причина за състоянието е приемане на определени видове медикаменти по време на бременността.) -  не бил предвиден по никакъв начин от лекарите и Ник и семейството му дълги години си задавали въпроса, защо тази жестокост се случила точно на тях.

"Майка ми е медицинска сестра и по време на бременността, внимавала изключително много. Въпреки това, тя все още обвинява себе си”, разказва Ник.

"Беше им изключително тежко, но още откакто съм се родил, те се стараели да ме направят колкото се може по-независима личност. Баща ми ме научи да плувам на 18-месечна възраст!”

Майката и бащата го научили да пише по клавиатурата, изобретили му специално приспособление за придържане на химикалка, оборудвали за него инвалидна количка.

Като дете, Ник се чувствал много нещастен, искал да се самоубие и не виждал смисъл в съществуването си. По-късно, както самия той разказва, с помощта на Господ и вярата си се научил да се приема такъв какъвто е и заживял възможно най-пълноценен живот.

Започнал да спортува активно, да пътува по света и да се наслаждава на всеки миг.

"Ако моята история е окуражила поне един човек, значи мисията ми е изпълнена!”, споделя Ник.