На 16 юли 1962 година един уникален човек и глас ни напускат и отлитат към небето. Става дума за неповторимия певец Борис Машалов. Каквото и да разкажем за него, ще е семпло на фона на невероятната му съдба и необикновени дарби. Предполагам повечето от нас знаят по нещичко за Борис Машалов, но аз самият преди години разбрах с почуда, че този знаменит певец е бил и много добър борец и шампион по кеч, а като войник през 1942 година е служил във водолазната команда във Варна, но да караме подред.

Борис Машалов е роден през 1914 година в Севлиево в семейство на занаятчии, земеделци, но още дядо му и баща му били известни с таланта си да пеят народни песни. През 1929 година в търсене на по-добър живот, многолюдното семейство на бъдещия певец се преселва в София, като казвам многолюдно, имам предвид, че Машалов е имал четирима братя и една сестра. Поминъкът им в София е да са бояджии. И тук се намесва съдбата. Докато Борис боядисвал сграда на улица „Алабин” в София и си пеел, той бил чут от оперния певец Събчо Събев, който му рекъл: „Момче, ти не си за бояджия, а за оперен певец”. Вероятно заради тази случайна среща, скоро младото дарование се запознава и с тогавашния шеф на радио „София”, известният културен деятел Сирак Скитник (тогава радио е било най-могъщата медия) и благодарение на него, Борис Машалов прави първите си радио участия, а пред 1937 година записва първата си плоча в Прага.

Съвсем скоро гласът на Машалов става може би най-известният български глас в онази епоха, а той самият се радва на необичайна популярност сред хората. Превръща се не просто в народен певец, а в истински певец на народа си. Не знам дали има българин, който да не е чувал поне веднъж песента „Заблеяло ми е агънце”. Е, тя не само просто е изпята по уникален начин от Борис Машалов, но е и открита и записана от него. Певецът я чува от скитащ мечкар и така се ражда тази емблема на българския фолклор.

Явно, когато природата е решила да дава на някого, го дава с шепи, защото Борис Машалов наистина е бил и много добър борец и то в така наречената тогава „американска свободна борба” или „кеч”. Всъщност, като войник той става дори държавен шампион по „кеч”. Разбира се, победите на Машалов на тепиха са само щрих към живота му като изпълнител и събирач на над 400 народни песни. По време на негово турне в Китай през 1954 година, той изпял „Заблеяло ми е агънце” на китайски и 50-хилядна публика в Пекин станала на крака, разтърсена от мелодиката и думите на тази песен. За жалост, надареният с божествена дарба певец, умира едва на 48 години. Както беше казал някой: „Бог си го прибира, за да му пее”.

Защо Ви разказвам тази история? Първо, за да почетем един велик творец. Второ, някои казват, че фолклорът ни е прекалено „битов” и „селски”. Ами така е, част от фолклора ни е с такава тематика, пее се за стада и жътви, за труд и мъка, за сватби и трапези, но това не е повод за някакво странно национално неудобство. Напротив. За да ги има личности като например банкерът Атанас Буров или писателят Иван Вазов, го е имало и българското село. За да може някой да прави индустрия или търговия, а друг да пише книги, е трябвало и някой да оре, сее, жъне, а когато се налагало и да воюва и мре. И трето, дядовците ми, Бог да ги прости, които не знаеха думички като „фен” или „звезда”, имаха само двама идоли - Борис Машалов и Борис Карлов, за това днес реших просто да си спомним за единия от тях. Борис Машалов, отишъл си без време, но закодиран завинаги в общата ни национална памет.

Росен Петров