"В Югославия го имаха за бог - на ръце го носеха... И никакво сръбско - само български хора свирехме", заявява братът на легендата в интервю

Известно е, че още в началото на 20-и век акордеонът навлиза в българската народна музика. За първи път е забелязан в група с цигулка, кларинет и тъпан в първомайското село Дълбок извор, където преди десет години се откри и музей на народната музика. Десетилетия по-късно в това село се провежда и първият голям празник на сватбарските оркестри с надсвирване.

Първият изявен изпълнител, смятан за основоположник на акордеонното свирене в България е Борис Карлов. След него акордеонът се приема за "народен инструмент" и неизменно присъства в състава на оркестрите от сватбарски тип. Тази година се навършват 100 г. от рождението на легендата и 60 г. от кончината му, за което ни напомни неговият син Ангел Карлов.

Роден през 1924 г. в българо-ромско семейство, Борис Карлов засвирва 12-годишен на акордеон Хонер. Развитието му в музиката напътства Карло Алиев - неговият баща. Кларинетист и флигорнист, забележителен ромски музикант, Карло е създател и ръководител на легендарната Софийска кореняшка група. Изпълненията на формацията звучат на живо по Радио София от 1935 г. и са сред най-обичаните по онова време. След смъртта на баща си през 1936 г. Борис Карлов поема ръководството на групата. Става най-известното име на фамилията, създава уникален стил и започва концертна дейност с групата Наша песен, в която пеят Борис Машалов, за който ви напомнихме миналата неделя, Мита Стойчева, Радка Кушлева, Гюрга Пинджурова и Костадин Гугов. Неповторимите "карловски" хорА и до днес звучат в ефира на Българското радио и по света. Преди 15 години фолклористът Ив Моро от Канада идва у нас и проучва музикалната му дейност, като събира и издава всичките му изпълнения в двоен албум и книжка. Любопитното е, че Борис е владеел еднакво добре тамбурата, флигорната и барабаните, но акордеонът надделява пред всички.

Италианската фирма Скандали изработва специален акордеон с името му и повечето от хитовите му записи са направени с него, разказва синът му Ангел, който по желание на баща си започнал да свири на цигулка, но впоследствие се разминал с музиката. Имал е специални кърпички, с които почиствал акордеона си след всяко участие. Пазеше го като очите си, спомня си наследникът му.

Борис Карлов умира по време на концерт в сръбския град Кралево през 1964 г. на 40 г. Вече е бил болен от бъбречна недостатъчност и неговата съпруга Василка го е придружавала, за да му носи акордеона по време на турнето. Издигат му паметник, НЕ в България, а в Кралево, Сърбия, в двора на една от гимназиите, която носи името му.

Брат му Христо Карлов, също акордеонист, казва в интервю: "Пътувах петнадесет години с групата на Борис Карлов. По концертите ни държаха на сцената до един-два часа през нощта - аплодисменти, бисове... В Югославия го имаха за бог - на ръце го носеха... И никакво сръбско - само български хора свирехме. Бях втори акордеонист в бисерите му "Дудионо хоро", "Граовско", "Шопско хоро"...".

Емблематични мелодии, които сега се изпълняват от поколения акордеонисти след Борис Карлов.

Музикантът има две деца - Свобода и Ангел, четирима внуци и петима правнуци.

Източник: Марица