Роден на 6 юли 1969 г. в Милуоки, Уисконсин, Кристофър Скарвър е второто от общо 5 деца. Учи в гимназия „Джеймс Мадисън“ до 11-и клас, след което приключва с образованието, а по-късно е изгонен от дома на майка си заради все по-тежката си злоупотреба с алкохол и марихуана.

За известно време Скарвър се опитва да си осигури по-добър живот, като работи като стажант дърводелец по специална програма, подкрепяна от Корпуса за опазване на околната среда. За съжаление, след като ръководителят му е уволнен, той не е нает на пълен работен ден и само още повече затъва в алкохолизъм.

Приблизително по същото време се твърди, че започва да чува гласове. Той казва, че те принадлежали на цяло семейство – жена, мъж, малко момиче и малко момче, които му говорят и му казват, че той е „избраният“, пише „Ню Йорк Таймс“ през 1994 г.

След уволнението на ръководителя си Скарвър казва, че всеки ден пиел по три 1-литрови бутилки бира и пушел поне по 4 джойнта. Психологът, назначен от съда, Уилям Кроули, казва, че мъжът „започнал да размишлява усърдно за загубата на работата си“. И е смятал, че има расов подтекст“.

По време на един от първите им сеанси Скарвър казва на Кроули: „Нищо, което белите хора правят на черните, не е справедливо.“ Той изпитва особена неприязън към Джон П. Фейен, ръководителят на обекта, защото вярва, че той е причината за всичките му проблеми. И този гняв към Фейен, в допълнение към гласовете, които чува, го карат да извърши един ужасяващ акт на насилие.

Кристофър Скарвър

Убийство на Стивън Лохман

На 1 юни 1990 г., разгневен от липсата на работа, Кристофър Скарвър посещава офиса на местната програма за обучение на Корпуса за опазване на околната среда. Там той проследява Джон П. Фейен, който по това време се среща с друг служител, 27-годишния Стивън Лохман (който е бил шеф на Скарвър в Корпуса).

Скарвър иска пари от Фейен като компенсация, че не го е наел след стажа. Той вади пистолет, но го насочва към Лохман. Когато Фейен му дава само 15 долара, Скарвър изпада в още по-голяма ярост – и за да покаже докъде е готов да стигне, застрелва Лохман четири пъти в главата.

„Мислиш ли, че се шегувам?“ – казва той. „Трябват ми още пари.“

Така Фейен му пише чек за 3000 долара. След като подписва чека, Скарвър бяга, но само няколко часа по-късно е задържан от полицията на стълбището на жилищната сграда на приятелката си.

„Не знам какво ми стана“, казва той по-късно. „Никога не съм имал проблеми със закона, нито съм се карал с някого.“ Той обаче твърди, че гласовете, които чувал в главата си, „ми казаха да направя това, за което съм тук днес“.

През 1992 г. Кристофър Скарвър е признат за виновен за убийството на Стивън Лохман, в резултат на което получава доживотна присъда и е изпратен в затвора „Колумбия“ в Уисконсин…

където в крайна сметка ще се запознае с известния сериен убиец Джефри Дамър.

Убийството на Джефри Дамър и Джеси Андерсън

Джеси Андерсън

Кристофър Скарвър скоро си създава репутация на психично болен в затвора и е известно, че е приема антипсихотични лекарства. Тези медикаменти обаче явно не му помагат да се успокои, така че вероятно не е изненадващо, когато той отново проявява насилие.

На 28 ноември 1994 г. е назначен да почисти спортната зала на затвора заедно с Джефри Дамър и Джеси Андерсън – и репутацията на Дамър е съвсем известна на Скарвър. В интервю за „Ню Йорк Поуст“ през 2015 г. той обяснява отвращението си от канибализма на Дамър и казва как осъденият сериен убиец подреждал така храната в чинията си в затвора, че да изглежда като отрязани крайници, използвайки кетчуп като „кръв“.

„Той премина границата с някои хора – затворници, персонал“, казва Скарвър за поведението на Дамър зад решетките. „Някои хора, които са в затвора, се разкайваха за деянията си, но той не беше един от тях.“

Първоначално Кристофър Скарвър възнамерява да стои далеч от Джефри Дамър. Освен това Дамър обикновено е придружаван от поне един надзирател, тъй като става известен с това, че провокира съкилийниците си. Но въпреки че спазва дистанция, Скарвър изгражда дълбока омраза към популярния затворник, като дори пази в джоба си вестникарска статия за чудовищните престъпления на Дамър.

Така че, когато на тримата затворници е възложено да почистят гимнастическия салон, вече се заражда напрежение. Тогава, докато Скарвър пълни кофата с вода, Дамър или Андерсън го бутат в гърба. Скарвър не знае кой от двамата е, но вижда как и двамата тихо му се смеят.

Тази на пръв поглед незначителна шега обаче има смъртоносни последици. Скарвър тръгва след Дамър към съблекалнята, като по пътя взима метална лост от уред за упражнения. След това вади изрезката от вестника и го пита дали наистина е извършил тези ужасяващи престъпления.

„Попитах го дали е направил тези неща, защото бях жестоко отвратен“, казва Скарвър. „Той се шокира. Да… Много бързо започна да търси вратата. Препречих му пътя… В крайна сметка умря.“

Скарвър използвал металния прът, за да пребие Джефри до смърт. След това отишва и правил същото с Джеси Андерсън.

Къде е Кристофър Скарвър днес?

За убийствата Кристофър Скарвър получава още две доживотни присъди, в резултат на които е преместен в няколко различни затвора. Днес той се намира в затвор в Канон Сити, Колорадо.

През годините след смъртта на Джефри Дамър Скарвър е намеквал, че според него може би умишлено са го сложили да работи с него в онзи ден, защото служителите на затвора са знаели, че той мрази канибала-убиец. Разбира се, няма официално изявление, което да потвърждава това, а Скарвър отказва да даде подробности поради страх от отмъщение от страна на затворническата система.

През годините той се е срещал няколко пъти и с редица психолози, но сеансите не са му помогнали да разбере психическите си проблеми. Той обаче смята, че „някои храни“ могат да „предизвикат психотичен срив – хляб, рафинирана захар. Това са основните виновници“.

Зад решетките Скарвър прекарва голяма част от времето си в създаване на поезия, разкази, песни и произведения на изкуството, част от които публикува на личен сайт. Но в крайна сметка той ще остане в историята като човекът, който уби Джефри Дамър.

Източник: Chronicle