Когато 19'- ние, още преди повече от 16 г. първи писахме, че онова, което се нарича минерална вода Девин НЕ Е от Девин и невинаги е минерално, бяхме подложени на натиск, в това число от политици, както и бяхме обвинени за политически насочени. Ние просто воюваме за истината и против ментенето.

И правдата, съвсем по песента Ако си дал: "ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш при нас", дойде от Съда на ЕС. Само че ментенето откъм Девин опетни България и ще го плащаме всички.

Емилия Милчева изяснява: "Да назова водите, чийто спор повече от десет години държавата в лицето на Министерството на земеделието и храните, не се осмелява да разреши. "Девин" и "Балдаран". От един и същи извор, който се нарича "Балдаран", "Девин" черпи изворната си вода, също и "Балдаран" - две компании черпят от един и същи извор, но под различни марки. Накрая Съдът на ЕС ни осъди".

В днешното си решение Съдът на ЕС констатира, че България не е спазила разпоредбите на Директива 2009/54 от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води:

– като не е забранила предлагането на пазара на натурална минерална вода и изворна вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание,

– като не е изискала върху етикетите на натуралните минерални води и изворните води да бъде обозначено името на извора, и

– като е разрешила използването на термина „изворна вода“ за вода, която не отговаря на съответните условия за това.

През юли 2020 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо на България. През ноември 2020 г. българските органи представят на Комисията проект на Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели.

След преглед на съобщените мерки, на 23 септември 2021 г. Комисията изпраща на България мотивирано становище. Тя упреква България, че не е изпълнила задълженията си произтичащи от Директива 2009/54, тъй като все още не е транспонирала правилно в българското право понятието „извор“, така както е тълкувано от Съда на ЕС. След оценка на отговора на България на мотивираното становище, Комисията стигна до заключението, че установените нарушения не са отстранени. Вследствие на това тя решава да предяви иск пред Съда на Европейския съюз.

· Съображения на Съда:

Съдът припомня, че понятието „натурална минерална вода от един и същ извор„, съдържащо се Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че означава натурална минерална вода, която е „експлоатирана от една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността и произлиза от един и същ воден хоризонт или от едно и също подземно находище„, ако на всички тези точки на излизане на повърхността тази вода притежава идентични характеристики с оглед на критериите, посочени в Директивата (решение от 24 юни 2015 г., C‑207/14 Hotel Sava Rogaška)

Съдът уточнява, че Директива 2009/54 е транспонирана в българското право с Наредба от 2004 г., която забранява пускането на пазара, под повече от едно търговско наименование, на натурална минерална вода, добивана от един и същ водоизточник. Това понятие е дефинирано от допълнителните разпоредби на тази наредба като „съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, заедно с надземните съоръжения“.

С оглед на своето съдържание тези национални разпоредби, с които предлагането на пазара под повече от едно търговско описание се забранява само за натурални минерални води, добивани от един и същ водоизточник, са в противоречие с текста Директива 2009/54, така както се тълкува от Съда. То изрично изключва всякаква тъждественост между понятията „извор“ и „точка на излизане на повърхността“.

ЗАБЕЛЕЖКА: Искът за установяване на неизпълнение на задължения, насочен срещу държава членка, която не е изпълнила произтичащите си от правото на Съюза задължения, може да се предяви от Комисията или от друга държава членка. Ако Съдът установи неизпълнението, съответната държава членка трябва да се съобрази със съдебното решение в най-кратък срок.

Когато прецени, че държавата членка не се е съобразила със съдебното решение, Комисията може да предяви нов иск, с който да поиска налагане на имуществени санкции. Ако обаче на Комисията не са съобщени мерките за транспониране на дадена директива, по нейно предложение Съдът може да наложи санкции още с първото съдебно решение.

Радостина Тонева