Егоизмът не е нещо изначално лошо. Напротив, може да бъде положително. Психолозите го наричат „асертивност”, което в превод може да рече „уточненост”, "ясноста" – т.е. да бъдем наясно със себе си. Даваме лайфхак как да го постигнем, така че да живеем в хармония и със себе си, и с другите, за да бъдем истински щастливи.

Първият лайфхак, който се дава за постигане на асертивност е да се договорим за всичко със себе си. Т.е. дотолкова сме наясно какво искаме, от какво точно имаме нужда, че по този начин, с изясняването на нещата, като с магическа пръчка и за добро се лишаваме от своите дефиците – така експертите наричат комплексите.

Ако сторим това, ние вече ще можем да делим и конфликтите на положителни и отрицателни. Положителните са градивните, казано латинизирано – конструктивните, а отрицателните са деструктивните. Научаваме се да спорим и да критикуваме, така че от комуникацията ни да има полза за нас, а в такъв случай ще постигаме златното плавило на бизнеса – ситуацията да бъде финализирана като „уин-уин” – печеливша и за двете страни.

Как се постига това реално?

Техниката е обезоръжаване при комуникация: слушаме с искрен интерес и внимателно другата страна, търсим и намираме истината / полезното в насрещното мнение, като го оценяваме и външно, а после го използваме. Не търсим собственото си налагане на всяка цена. А то идва естествено и благодарение на доброто ни отношение.

Т.е. във всяка комуникация и всяка ситуация ПЪРВО ТЪРСИМ СВОЯ ИНТЕРЕС с уважение към другия, а не с агресия, която многократно сме казвали, че е белег на страх и неравновесие.

ВТОРО СИ ГАРАНТИРАМЕ СВОБОДА НА ДЕЙСТВИЕТО.

Много важно за осигуряването и на двете условия е да преодолеем своята инфантилна и вродена пиедестализация – не е случайно, че в Библията ни препазват от нея, като ни призовават да нямаме идоли. Това погрешно е възприемано като налагане, не – това е облагородяване, освобождаване на човека от елементарната му първична реакция да преувеличава ролята / значението на някого или нещо за него лично.

Депиедестализацията води до по-устойчивия избор на реализма пред романтизирането, което също е проява на инфантилност – т.е. нерзялост.

Тези негативни начини на мислене водят до страх от самота, както асертивността ни показва как да не изпитваме, защото сме си самодостатъчни и, поради това, в много по-добра връзка с другите.

Ако в началото имаме трудности със следването на тези основни повели, най-лесно е, когато се чувстваме на кръстопът, да си правим – наум или на лист – списък на плюсовете и минусите на нещото или човека.

Това помага неприятните събития / ситуации, примерно раздяла, нараняване, болест, които ни оставят повече от очакваното свободно време, вместо да ги преминаваме с болка и самосъжаление, да ги превръщаме в източник на ново познание и самопознание, в резултат на възприемането му – на самоусъвършенстване, а оттам – на постигане на нови резултати. Те пък превръщат всеки в нов човек. Който създава за себе си нова и по-добра реалност.

Борис Ангелов