В днешно време самотата не се възприема непременно като знак за самота, а като избор и свобода. Филмът Perfect Days на Вим Вендерс показва как човек може да бъде щастлив в тишината и рутината на всекидневието, пише bbc. Критикът Николас Барбър го нарича „медитация върху спокойствието на един опростен живот“.

Новите книги като Solitude: The Science and Power of Being Alone и Solo разглеждат ползите от времето насаме. „След пандемията темата за самотата доминираше, но това даде лоша слава на доброволното усамотение“, казва психологът Робърт Коплан. Журналистката Хедър Хансен допълва: „Самотата и уединението са коренно различни – второто е съзнателен и полезен избор“.

Много млади хора вече оспорват старата идея, че щастието идва само чрез романтична връзка. „Бракът често е бил бизнес договор, а не път към лично щастие“, казва проф. Питър Макгроу. Авторката Ема Ганън отбелязва: „След пандемията започнахме да правим разлика между изолация и радост от самотата“.

Променя се и културната нагласа – все повече хора избират да живеят сами. „Жените разбират, че не е нужно да търпят неща, които се очакваха от тях преди“, казва Николa Слоусън. Творци като Каспар Давид Фридрих и Едуард Хопър отдавна показват красотата на уединението в изкуството.

Но самотата не трябва да е пасивна, а активен начин на живот. „Създайте ритуали – вземете вана с Вивалди или наблюдавайте хората в кафене“, съветва Макгроу. „Самотата е неутрална глина, от която можем да изваяме нещо красиво“, добавя Хансен.

Важно е не да избягваме хората, а да намираме личния си баланс между самота и общуване. „Човекът има нужда от социалност, но също така и от усамотение“, казва Коплан. Както обобщава Ема Ганън: „Усамотението е приключение – шанс да се свържеш със себе си“.

Наталия Каменова