Джулиан Мур оспорва представата, че женските истории имат по-малко значение в киното и че една героиня трябва да бъде изключително силна или да постигне нещо грандиозно, за да заслужи внимание. Актрисата поставя въпроса за женската публика и мястото на обикновените женски преживявания на екрана.

„А женската публика? Какво иска да гледа?“, пита тя в речта си при получаването на наградата Women In Motion, връчвана от Kering и фестивала в Кан. Позицията ѝ обобщава изборите в кариера, която повече от четири десетилетия дава пространство на сложни и противоречиви женски образи.

Мур е на ноемврийската корица на Vogue Adria. Фотосесията в Ню Йорк е заснета на лента от Клои Чипендейл с вдъхновение от старото кино и фотографиите на Петер Линдберг. Актрисата е представена като човек, който цени общото усилие и обръща внимание на всички от снимачния екип.

В новия филм на Джеси Айзенберг The Debut тя получава необичайно предизвикателство: да изиграе жена, която не умее да играе. Мона Фридман се записва в любителска театрална трупа, но първоначално желанието ѝ да бъде на сцената далеч надхвърля способностите ѝ.

Неловките паузи, несполучливите опити и преиграването са част от образа. В сцена с Пол Джамати, който играе режисьора на постановката, Мона постепенно преминава от извинителен тон към гняв, който изненадва и самата нея. Сцената предизвиква аплодисменти още по време на прожекцията в Телърайд.

„Почти никога не получаваш подобни възможности, с такъв материал“, казва Мур. Айзенберг пише сценария специално за нея и предварително ѝ предлага аутокю за трудния монолог. В крайна сметка тя не се нуждае от него: „Бях достатъчно спокойна, за да усвоя текста без страх“.

Въпреки усещането за спонтанност сцената е точно разписана. „Всички ни питат дали сме импровизирали, а аз отговарям: „О, категорично не.“ Джеси е като братя Коен.“ Всяко повторение и колебание следва сценария, но трябва да изглежда така, сякаш възниква в момента.

„Обичам Мона. Мисля, че във всички нас има по малко от нея“, споделя актрисата. За нея решението на героинята да се запише за постановката е опит да намери нещо липсващо в живота си. Театърът ѝ дава задача, общност и причина да се върне на следващия ден.

Подобно внимание към вътрешния живот на жените свързва много от ролите на Мур. В Safe на Тод Хейнс героинята ѝ трудно обяснява собственото си преживяване, докато околните ѝ предлагат готови отговори. В Далеч от рая и Часовете жените знаят какво обществото очаква да ги прави щастливи, но не успяват да се почувстват така.

„Не е нужно да си обясняваме един на друг какво имаме предвид“, казва тя за сътрудничеството с Хейнс. Дългогодишно приятелство я свързва и с Том Форд, който пише ролята на Чарли в Самотен мъж с мисъл за нея. Предстои им нова среща в Cry to Heaven по романа на Ан Райс.

Във Все още Алис, за който получава Оскар през 2015 г., Мур играе професорка по лингвистика, която започва да губи думите си и се бори да запази правото сама да взема решения. Заедно тези роли показват, че силата на един женски образ може да бъде в съмненията, неизреченото и всекидневните избори — без непременно да е нужен грандиозен подвиг.