Третият е „Мина Тодорова: Две хубави очи”. В него се оглежда най-съзидателният период в творчеството и живота на Яворов – връзката му с Мина, дъщерята на изключително богатия еленски чорбаджия и общественик Юрдан Тодоров и сестра на близкия приятел на поета Петко Ю. Тодоров.
Яворов и Мина се запознават на Благовещение, 25 март 1906 г. Яворов вижда за първи път момичето в дома на брат й в София. Тогава поетът е 28-годишен, а Мина – едва на 16. От този момент двамата започват да си пишат, а през есента на същата година си изясняват чувствата.

На 25. 09. 1906 г. Мина му пише знаменитата фраза: „Не мога да си дам сметка какво ще излезе от всичко това. Аз съм толкова млада, а Вие сте поет.” По това време Яворов е в Нанси, Франция. От там той й пише писма, част от които са във вид на стихотворения. Това са знаменитите класики „Пръстен с опал” и „Обичам те”. А на 29 ноември идва признанието му, написано на пощенска картичка: „Аз Ви обичам! Аз искам да Ви кажа още нещо, но не мога да го сглобя. Душата ми е наранена и аз страдам – тъй силно... Аз бих желал да Ви притисна до гърдите си, да изплача душата си и да умра...”.

В края на ноември 1906 г. в сп. „Мисъл” излиза цикълът от пет стихотворения на Яворов, озаглавен „Писма”. В него са „Пръстен с опал”, „Обичам те”, „Не бой се и ела”, „Умри!” и „Истината”. При тази им първа публикация те са без заглавия, само с общо мото – цитатът от писмото на Мина от 25. 09. 1906 г. Избухва скандал. Семейството на Мина разбира, че нещата между двамата са твърде сериозни. Брат й Христо отива в редакцията на сп. „Мисъл” да търси сметка от д-р Кръстев защо е публикувал такива интимни неща, в които е замесено непълнолетно момиче от уважавано семейство. На свой ред и д-р Кръстев се разгневява на Яворов.
Прекъсвани под давлението на семейството й, което не може да приеме такъв зет като Яворов, кореспонденцията и срещите на двамата продължават до юни 1909 г. Следващата година тя умира в Берк, Франция и я погребват в Бианкур край Париж.

„Щяхме да знаем повече, ако част от писмата на Мина не са били изгубени от семейството й и ако след смъртта на Лора нейният бивш съпруг не влиза в квартирата и отнася цялата покъщнина. До ден-днешен наследниците не са позволили на никой да се запознае с прибраното след смъртта на Лора. През 1996 г. ми се обади по телефона Фани Дренкова, съпруга на Лориния син Петко, и ми каза, че притежава писма, според които причината за бързата и ранна смърт на Мина е аборт, вследствие на нежелана от Яворов бременност. За съжаление не проявих необходимата бързина да я посетя и да видя говори ли истината.
Споменавам този факт не за да търся някаква сензация, опазил ме Бог, но за да покажа една нишка към драмата от последните дни на Мина, когато Яворов безуспешно иска да я види жива, и което семейството категорично му отказва. Яростта на близките дали е била породена само от чувството между Мина и Яворов, което те се опитват да охладят и предотвратят?” – пише в своето встъпление към книгата изследователят Петър Величков.

Четвъртият дял е „Лора Каравелова: Стон”.
През август на същата година – 1906-та, в която се запознава с Мина, Яворов среща и фаталната жена в своя живот, Лора Каравелова. Документално свидетелство от последвалата разходка до Драгалевския манастир е автентичната снимка на компанията  (публикувана в книгата), в средата на която са Яворов и Лора, а от другата страна на поета е Христо, брат на Мина. „Вчера намерих един портрет – една компания, в която си и ти; колко интересно си се измъдрил до една хубава мома и Христо!“ – пише Мина в писмо до Яворов на 9 юли 1908 г.

Лора Каравелова е култова фигура от зората на ХХ век. Дъщеря e на Петко Каравелов, по-малък брат на писателя и революционера Любен Каравелов, респектиращ държавник и премиер в годините след Освобождението. Лора е една от най-красивите и образовани жени на своето време. Дръзка и освободена, тя скандализира патриархалното общество с любовните си афери, участва в конкурси за красота, буди завист с шеметните си тоалети и с непрестанните си пътувания в странство.

Лора е омъжена за д-р Иван Дренков, когато научава, че Яворов всеки ден носи цветя на гроба на Мина в Бианкур. Тя го издебва там и му разкрива чувствата си. Яворов недоумява и я отблъсква: „Моят отговор я засегна болезнено. Тя сприхаво кипна и демонстративно ме остави, без да проговори. Видях, че честолюбието й бе силно засегнато и си останах с впечатлението, че тази ще бъде първата ни и последна среща.” Но в една снежна нощ тя потропва на вратата му, а той си признава, че не могъл да я отблъсне.