Като гледаме таблицата за класиране на нациите по медали от олимпийските игри в Лондон, е невероятно да си представим, че на състезанията в Москва преди 22 години страната ни е на трето място в световната ранглиста. Вярно, тогава не учасгтват американците, но пък англичани, французи и немци са на линия. След като пропускаме игрите в Лос Анджелис през 1984 г., в Сеул през 1988 година печелим 35 отличия. С 10 златни, 12 сребърни и 13 бронзови медала България гордо застава на седмо място сред спортните нации в света. Това е две позиции преди Франция и четири преди Китай, който беше на върха на миналата олимпиада, а сега се бори за лидерството с Щатите.

Режимът на Тодор Живков е много щедър към спортистите. И то не само към олимпийските шампиони и маделисти, а и към първенците на Европа и света. Те получават коли и апартаменти, за които в тогавашна България редовите граждани чакат с години и дори с десетилетия. Така, още преди да са стигнали до Олимпиада, на тийнейджърска възраст състезателите вече са решили основните въпроси на битието

Всички те са назначавани на длъжности в МВР и Министерството на отбраната, където са им зачислени и солдни за времето заплати. Това се прави, за да бъде заобиколен олимпийският принцип, че на игри могат да участват само аматьори.

Дават им и тлъсти премии. Върхът на тази система за стимулиране е през 80-те години, когато спортът наистина се доказва като най-добрата визитка на нацията. От друга страна, много хлапета са стимулирани лично и от родителите си, за да се посвещават на кариера в спорта, която гарантира измъкване от соцблатото – пари, коли, квартири, пътувания в чужбина.

Почвата е засята през 70-те години. По спомени на един от шампионите ни от олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. за своя златен медал във вдигането на тежести той получава в брой 600 долара – равностойността на малък автомобил в онези години. Държавата му подарява и руската лимузина Волга. Той бърза да я смени с Москвич, а разликата в сумата инвестира в апартамент.

В Москва през 1980 г. шампионската титла вече е заплатена с 1000 долара, спомня си легендарният тежкоатлет Янко Русев.